13.06.13г.

13.06.13г.
Току–що завърших Сянката на вятъра на Карлос Руис Сафон…Малко съм зашеметена все още, изчетох я за 4 дни, сигурно щях и за по-кратко, ако не бяхме пътували. Това е изключително рядка книга, от онези, които не можеш да оставиш дори за да идеш до тоалетната. Толкова…, човешка, не можа да ме разплаче, но успя да завладее съзнанието ми до такава степен, че сънувам героите и постоянно мисля за тях. След като я затворих главата ми щеше да гръмне, просто прекрасно чувство. Толкова ми хареса, че не смея да си купя друга книга от Сафон, за да не ме разочарова…Жалко, че не мога да я споделя с Дани, но е прекрасно, че ще мога да я дам на мама, която няма как да не я оцени. Понякога се чувствам малко самотна, понеже наистина рядко мога да си говоря с някого за хубави книги, да четенето е нещо наистина много лично, но понякога, като сега имам нужда да хвана някой и да му разкажа цялата книга…Доста въпроси поставя книгата, като цяло е доста тъжна, разказва за обърканите и нещастни съдби на част от героите, които са се загубили в мрачния и самотен живот. Мисля си, колко много може сами да се объркаме и оплетем в ужасни нелепости, колко лесно можем да изпуснем живота си и да се отдадем на фаталното чувство, че животът ни е безвъзвратно пуст и тъмен…Снощи като си легнах се замислих за какви глупости се захващам, колко дребнава и заядлива съм станала и колко горчилка съм започнала да трупам…Това ме накара да прегръщам силно Дани и да погледна с нови очи на живота си, да се радвам на всяка секунда, дори и на тази в момента, че имам свободата и спокойствието да се докосна до такива книги, да имам времето да помисля за тях. Имаше една мисъл на Беа от книгата, че книгите са огледала в които се оглеждаме и виждаме собствения си живот, няма нищо по-вярно от това. Това е причината четенето да е толкова интимно занимание, ти четеш и виждаш живота си, всеки възприема по различен начин текста и вижда героите. Тази книга ще я свързвам и с краткият ни престой на Лозенец, все пак половината книга беше прочетена на плажа, доста ярък контраст между топлият плаж и мрачната зима в книгата. Това още повече като че ли насити усещането от книгата…

shadow-of-the-wind-zafon1
Няма да подмина и Изворът на Айн Ранд, защото това беше книгата, която също набързо прочетох и която ме държеше в плен десетина дни, непосредствено преди Сянката на вятъра. Беше крайно време да се сблъскам с титаничната Ранд, мислех си че съм подготвена за срещата, но се оказах излъгана, Ранд ме очарова и обсеби. Невероятна мисъл…просто невероятен труд и познания демонстрира…направо ме втрещи. Книгата е написана 1943г. и е толкова актуална, че направо е плашещо. Никаква съпоставка не може да се прави между двете книги, те са като двата полюса в Сянката на вятъра всички се водят само и единствено от чувства и емоции, а в Изворът властва хладният ум, талантът и геният, най-чудното е че авторите са мъж и жена, като при мъжът властват чувствата, а при жената разумът…После ходи разделяй книгите и авторите по пол. Гледах някакво подобно предаване където спореха, че винаги се познавало дали даден текст е написан от мъж или жена, глупости на търкалета, това значи че никой от спорещите не се е сблъсквал с Ранд. Тя е просто истински титан, накара ме да се засрамя, че толкова време губя в правене на нищо, накара ме да се почувствам като част от безмозъчната маса, която не е в състояние да мисли самостоятелно. Накара ме да започна да се замислям и да се опитвам за всичко да си съставям собствено мнение без да се влияя от оценките на някой друг, накара ме да се усъмня в авторитетите и да започна да мисля със собствената си глава. Повече от всякога имах нужда от подобно разтърсване, не искам да ставам кариерист, или нещо подобно, не ми е разклатила вярата, както се опасявах преди да се осмеля да я чета, не, нищо такова не се случи. Пак ще повторя книгата е огледало, аз се огледах в Изворът и не ми хареса това което видях, плъзнала съм се по повърхността, без желание за нещо истинско, дълбоко и смислено, просто съм се плъзнала, по склона с най–малкото съпротивление. Ранд ме разтърси и ме накара, да накара, защото книгата ѝ е категорична и неумолима, показва образа ти в огледалото без грим и осветен от всеки ъгъл, без да можеш да се скриеш, ти си сам, гол и осветен от всички страни. Изворът е безкомпромисно събуждане с леден душ, виждаш се и разбираш, че вече не можеш да се плъзгаш, сега трябва да намериш сили да се изправиш и да тръгнеш срещу течението, сам. Знаеш че трябва да намериш сили и да го направиш, знаеш, че времето има значение и щом си го осъзнал, никога вече няма да можеш да се пускаш по течението, вече си се събудил и си видял!

изтеглен файл

Като съм тръгнала назад, не мога да не спомена и Черно мляко на Елиф Шафак, нейните книги на пръв поглед са изключително лековати, но това е само на пръв поглед. Разбира се не могат да се наредят на такова ниво като предните две книги, те са титанични! Но Елиф си е запазила трайно място в сърцето ми, просто ми е изключително симпатична и въпреки, че я обвиняват че била „женска“ авторка, няма да спра да я чета. Може би най-добрата ѝ книга завинаги ще си остане Любов, ненадмината от останалите, които съм прочела, но Черно мляко е изключително различна, изключително лична и пълна с толкова много литература в нея, тя беше и причината за един огромен списък от авторки, между които и Ранд, благодарна съм на Елиф заради това че толкова е чела и е написала Черно мляко като пътеводител на любимите си авторки. Иначе книгата е по-скоро като дневник на една объркана жена на 35, която се чуди какво да прави с живота си. Интересно, лично и полезно четиво се оказа. Като всичките ѝ книги чете се изключително лесно и бързо, отне ми ден и половина.

изтеглен файл (1)

Преди нея изчетох опита за автобиография на Кустурица, изключително забавен тип, доста смешна на места политическа, забавна книга, която събуди интереса ми към Сърбо-харватската литература, дори вече съм приготвила няколко заглавия, които скоро ще си закупя. Кустурица по-скоро набляга на дати и събития, отколкото на чувства, но определено ми беше интересно да се запозная с него.

изтеглен файл (2)

Малко обърках хронологията, но се поправям, след Черното мляко изчетох разказите от сборника „На изток от запада“ на Мирослав Пенков, невероятен е! Фактът, че е българин и пише по този начин ме изпълва с възторг и надежда, че не всичко е изгубено. Изключително човешки взаимоотношения на места малко мистични и леко фантастични, просто прекрасни разкази, за два дни ги попих всичките, всеки един разказ е ценен и прекрасен, страхотен изказ и толкова добър разказвач, разказва нашата си история. Страхотен!

изтеглен файл (3)

Та след този сборник потънах в дебрите на Изворът, след който вече не съм същата.
Вчера свърших „Хроника на птицата с пружина“ на Харуки Мураками, подтикът ми да си я купя беше странен и за самата мен. Докато четях от автобиографията на Неруда, която за момента оставих, не че не е добра, просто получих изключителна потребност да чета Харуки. Та докато кротко си четях за детството и студентските години на Пабло Неруда си пуснах класическа музика, по-конкретно концерт за цигулка на Моцарт и изведнъж в главата ми започнаха да излизат цели пасажи и сцени от Кафка на плажа и така реших, че веднага искам да прочета нещо от Мураками, избрах Птицата с пружина и я изчетох на един дъх, без нито веднъж да си пусна някаква музика за фон…
Книгата е изключително увлекателна, доста по-брутална от Кафка на плажа, тук авторът не спестява нито сцените с насилие, нито сексуалните изживявания на героите. Доста по-истинска и откровена е, тук животът не е обгърнат с булото на романтичните фантазии, тук хората когато се порежат кървят и когато се ударят ги боли. До средата на книгата, която е около 670 страници, нещата се завръзват на все по-стегнат възел, реалното и нереалното се преплитат, авторът вплита различни светове и времена, без да се интересува от логиката на живота, забърква се голяма каша около главният герой, дори в един момент си помислих, че Харуки малко ще ме разочарова този път и изведнъж от средата до края, просто не можех да се откъсна, ако до средата стихнах за 4-5 дни, то до края ми трябваше ден и половина, просто ме обсеби до последния ред. Истински гении е авторът, това е безспорно, изключително различен от всичко, което съм чела, пише толкова увлекателно и създава толкова истински хора и светове, че е чак плашещо. Страхотна книга, накара ме да се замисля, колко празно живеят хората без вяра, как не могат да се справят с това „нещо“, което е в тях и което според тях е зло, защото е непознато и странно и как търсят някой да ги „оправи“. Аз лично мисля, че нещото, което е в тях и толкова ги плаши е всъщност душата им, която те не познават и нямат желание да я опознаят, точно затова и главният герой нямаше или поне не усещаше такова „нещо“, понеже отдели време и опозна сам себе си. Хроника на птицата с пружина веднага зае подобаващо място в списъка ми с любими книги и естествено ще бъде дадена на мама, за да я открие и тя.

изтеглен файл (4)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s