05.10.2013г.

Днес реших да опиша книгите, които изчетох през последните месеци, мисля да започна в обратен ред…

И така вчера дочетох „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков, книгата е толкова добре написана в един момент се смееш, а в следващия ти текът сълзи от мъка. Действието се развива през 50-60-те години в София, разказва за атмосферата на града, за хората, за бедността, за отношенията, за почтеността и принципите, за безпътицата и отчаянието. Това е разказ за „старите българи“ както ги наричам аз, за онези за които думи като чест, морал и възпитание са имали огромно значение, такива вече не се срещат днес, истински кавалери. Главните герои са едно семейство, бащата е музикант, майката домакиня и момчето им Виктор, който искат да правят цигулар, това е поводът, който ги среща със стария майстор на цигулки Георг Хених. Книгата е страхотна, няма да спра да я препоръчвам на всичките си познати, а това че е от български автор е само повод за гордост. Съвсем случайно прочетох едно ревю за нея и я намерих, грабна ме още с първата глава, това е описание на живота по онова време с какво са се сблъсквали хората и как са се опитвали да се справят с тежкия си живот, защото основният разказ се развива на фона на цяла една кооперация в която живеят много семейства, на фона на цяла една софийска улица. Животът е бил беден и мизерен, старостта и смъртта са самотни и тъжни, но въпреки всичката си немощ няколко от героите успяват да запазят най-важното в себе си любовта към ближния и готовността да помогнеш на всяка цена на страдащия до теб. Съвсем не всички са такива, само един–двама, но те са достатъчни за да има надежда, че най-ценното – любовта се е спасила. Това е разказ за самотната старост, на един прочут човек, майстор, той е оставен да умре съвсем сам и забравен, останали са му само сенките на умрелите му близки… Толкова тъжно, толкова истинско…

изтеглен файл

Преди баладата, прочетох „Името на розата“ на Умберто Еко, различни чувства вземаха превес в мен през различните части на книгата в началото много трудно се пренесох в онова време, в цялата атмосфера на манастира, доста трудно я започнах,от един момент нататък започнах да се наслаждавам на остроумието на Уилям и книгата успя да ме грабне, особено когато се започнаха убийствата и интригата сериозно се заплете, след това се появи и огромната библиотека-лабиринт и бях напълно очарована. Действието се развива на фона на тогавашните събития интриги има не само в манастира, но и между папата и императора, двата лагера се срещат в манастира, разказва се за кладите и различните секти, които се разпространяват, за светците и грешниците. И на този исторически фон се случват мистериозни убийства на монаси от манастира, това е и един от поводите главните ни герои да пристигнат, за да разследват случаите, които по време на тяхното пребиваване в манастира нарастват. До тук добре, но развръзката толкова ме разочарова, че бях готова да оставя последните 20-30 страници непрочетени, но добре че не го направих, щях да изпусна впечатляващия финал и тъжният край. Като цяло книгата ми хареса, доста неща могат да се научат от нея, а отбелязванията със звездички си представляват една малка книжка, книгата е сложна и на места трудна за четене, предизвикателство си беше, общото ми впечатление е положително.

изтеглен файл (1)

С „Убийствен чар“ на Джули Гарууд се сблъсках съвсем случайно, предстоеше ми пътуване от Силистра до София и на автогарата си купих списание, а книгата беше подарък, почти цялата я зачетох в автобуса. Ами какво да кажа не бях попадала на подобен тип книги и ако не бяха обстоятелствата сигурно никога нямаше да я прочета. Това е лековат трилър, в който героинята е изключително умна и красива, героят е изключително мъжествен, леко грубиян, естествено се влюбват от пръв поглед и се борят с много лошия психопат, който ги преследва. Ами това е, книгата се чете много лесно, като за пътя ми свърши чудесна работа, не станах фен на авторката или на жанра, но не беше толкова непоносимо.

Julie-Garwood---Killjoy---COVER-57427-300x0

Прочетох автобиографията на Дали докато си бях на село сред тишина и спокойствие, не мога да кажа, че е написана зле, по-скоро самият Дали като човек ми беше изключително дразнещ. Да безспорен гении, но толкова превземки, толкова самохвалство…Малко в повече ми дойде ужасният му надут характер, но все пак трябваше да прочета за живота му от чисто любопитство и не съжалявам за 420-те страници, беше образователно, но основното ми чувство през по-голямата част от книгата беше раздразнение. Категорично не я препоръчвам!

63259z

„Стръв“ на Сомоса от друга страна ме държа будна три нощи докато не я изчетох до край, малко по-лека от Сянката на вятъра, но и доста по-различна, един наелектризиращ трилър, който те държи на нокти буквално до последната страница. Да се прочете!

изтеглен файл (2)

В „Творците на памет“ се разказва за един син и болната му от алцхаймер майка, отчаяният опит на сина да върне времето, да излекува майка си. Забъркват се и още трима шарени образи, приятелите на сина, всеки със своите слабости и драми. В книгата героите са истински, от тези които ти се струва, че можеш да срещнеш на улицата, много добре разказана, а и самата тема е изключително оригинална. Авторът показва завидни знания по химия и изобщо всичко си е на мястото, създава изключително убедителна реалност около героите си. Страхотна книга!

изтеглен файл (3)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s