23.11.2013г.

23.11.2013г.

Ето че никак не съм сериозна, но бях честна и предупредих за това в самото начало…

Първо започвам с „Разказвачът“ на Марио Варгас Льоса, купих си книгата абсолютно случайно и то защото беше намалена и я продаваха почти без пари, започнах я без всякакви очаквания, дори и с доза подценяване, очаквах да ме сблъска с някаква дивашка култура, оцеляла и в наши дни по поречието на Амазонка и толкова…Но жестоко подцених автора, явно дистанцията от няколко години след последната ни среща с него ме бяха поотпуснали, но книгата направо ме смаза…Неописуемо пътешествие основно в себе си, за ценностите, за съвременният човек, за масовата култура и масовото обезличаване, за това как се опитваме да сме еднакви, как мразим различното, колко се страхуваме от различните…Просто нямам думи, главата ми все още е замаяна от мисли и чувства, за смисъла на човека, за вярванията, традициите, историята…Още веднъж се убеждавам в безспорния гении на Льоса, още едно доказателство, че цената на книгите никога не може да се измери в пари, задължително трябва да се прочете тази книга веднага влезе в класацията ми от книги-класики.Тук отстъпвам малко място на автора:“…Най-голямата беда е не да се родиш с лице като твоето, а да не знаеш предназначението си. Сиреч, да се разминеш със съдбата си…За всяко семейство и за всеки народ най–голямата беда сигурно е да не знаят предназначението си. Те ще са семейства–чудовище, народ–чудовище, на които им липсват или имат в излишък ръце и нозе…“ и още: „Хората не обичат да живеят редом с различните. Може би изпитват недоверие. Различните обичаи, различният начин на говорене ги плашат, сякаш внезапно светът става объркан и неразгадаем. Хората биха искали всички да са еднакви, останалите да забравят за своите обичаи…, да отхвърлят своите забрани и да приемат техните…Хубаво е човек да е това което е…Кой става по-чист и по-щастлив, ако се откаже от съдбата си? Никой. Най-добри ще бъдем, ако сме това което сме. Който престане да изпълнява предназначението си, ще погуби душата си. Така мисля аз.“

images

 Като заговорих за съвременното общество няма как да пропусна и „Поправките“ на Джонатан Франзен, също много добра книга, която оголва душата на съвременния човек-консуматор, който се опитва да запълни празнотата си с покупки и пари, за разпада на съвременното семейство и за все по-трудните връзки дори и между най–близките хора, колко затворени и отчуждени можем да бъдем и как с поредица от грешни решения можем да съсипем живота си, това е книга, части от която ти се въртят в главата дълго след като си прочел.

images (1)

Не мога да пропусна и титаничните усилия, които ми костваше „Гневът на мравките“ на Стайнбек, това безсмислено пътуване, тази мизерия и нищета през цялото време, тези „сурови“ мъже и жени…уффф и края…още по-голямо нещастие и още по-голяма мизерия и край! Изостави героите си безпътни, нещастни и полуживи от глад под дъжда в един хамбар!!! Ами…не знам не ми се ще да недоволствам и да заставам срещу класиците, но тази книга за мен беше истинско изпитание, накрая за да не я оставя недочетена, нещо което съм правила с 1-2 книги в живота си, си наложих да не захващам да чета нищо друго докато не я довърша, само така успях да се отърва от ужасния, гладен и гневен свят на автора за няколко вечери.

изтеглен файл

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s