23.11.2013г.
Ето че никак не съм сериозна, но бях честна и предупредих за това в самото начало…
Първо започвам с „Разказвачът“ на Марио Варгас Льоса, купих си книгата абсолютно случайно и то защото беше намалена и я продаваха почти без пари, започнах я без всякакви очаквания, дори и с доза подценяване, очаквах да ме сблъска с някаква дивашка култура, оцеляла и в наши дни по поречието на Амазонка и толкова…Но жестоко подцених автора, явно дистанцията от няколко години след последната ни среща с него ме бяха поотпуснали, но книгата направо ме смаза…Неописуемо пътешествие основно в себе си, за ценностите, за съвременният човек, за масовата култура и масовото обезличаване, за това как се опитваме да сме еднакви, как мразим различното, колко се страхуваме от различните…Просто нямам думи, главата ми все още е замаяна от мисли и чувства, за смисъла на човека, за вярванията, традициите, историята…Още веднъж се убеждавам в безспорния гении на Льоса, още едно доказателство, че цената на книгите никога не може да се измери в пари, задължително трябва да се прочете тази книга веднага влезе в класацията ми от книги-класики.Тук отстъпвам малко място на автора:“…Най-голямата беда е не да се родиш с лице като твоето, а да не знаеш предназначението си. Сиреч, да се разминеш със съдбата си…За всяко семейство и за всеки народ най–голямата беда сигурно е да не знаят предназначението си. Те ще са семейства–чудовище, народ–чудовище, на които им липсват или имат в излишък ръце и нозе…“ и още: „Хората не обичат да живеят редом с различните. Може би изпитват недоверие. Различните обичаи, различният начин на говорене ги плашат, сякаш внезапно светът става объркан и неразгадаем. Хората биха искали всички да са еднакви, останалите да забравят за своите обичаи…, да отхвърлят своите забрани и да приемат техните…Хубаво е човек да е това което е…Кой става по-чист и по-щастлив, ако се откаже от съдбата си? Никой. Най-добри ще бъдем, ако сме това което сме. Който престане да изпълнява предназначението си, ще погуби душата си. Така мисля аз.“
Като заговорих за съвременното общество няма как да пропусна и „Поправките“ на Джонатан Франзен, също много добра книга, която оголва душата на съвременния човек-консуматор, който се опитва да запълни празнотата си с покупки и пари, за разпада на съвременното семейство и за все по-трудните връзки дори и между най–близките хора, колко затворени и отчуждени можем да бъдем и как с поредица от грешни решения можем да съсипем живота си, това е книга, части от която ти се въртят в главата дълго след като си прочел.
Не мога да пропусна и титаничните усилия, които ми костваше „Гневът на мравките“ на Стайнбек, това безсмислено пътуване, тази мизерия и нищета през цялото време, тези „сурови“ мъже и жени…уффф и края…още по-голямо нещастие и още по-голяма мизерия и край! Изостави героите си безпътни, нещастни и полуживи от глад под дъжда в един хамбар!!! Ами…не знам не ми се ще да недоволствам и да заставам срещу класиците, но тази книга за мен беше истинско изпитание, накрая за да не я оставя недочетена, нещо което съм правила с 1-2 книги в живота си, си наложих да не захващам да чета нищо друго докато не я довърша, само така успях да се отърва от ужасния, гладен и гневен свят на автора за няколко вечери.
Книжен свят 