„Шантарам“

Изображение

Наскоро прочетох статия, в която се цитираха най-запомнящите се първи изречения от любими книги, от тази гледна точка „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс би се наредил в топ листата със своето първо изречение: „Отне ми много време и платих прескъпо да науча, онова което зная за любовта, за съдбата и за избора, който правим.“, наистина започва повече от обещаващо. Тази книга я бях оставила за специален момент, бях чела толкова суперлативи за нея и признавам започвайки я около началото на годината наистина се вълнувах. Робъртс безспорно има талант, още с първите страници ме грабна и ме понесе във вихъра на съвременна Индия, такава каквато я е видял и изживял, вълнувах се, тормозех се, усещах влажният и горещ въздух, въпреки зимният пейзаж, който надничаше през прозореца ми. Страхотен разказвач, препоръчвам „Шантарам“ на всеки, който като мен обича дебелите книги и хубавите истории, тази книга е задължително четиво.

Проблемът ми с книгата дойде към средата на историята, започвайки книгата ми беше втълпено от самия автор, че това е вид автобиография, т.е., че трябва да възприемем нещата до някаква степен като реални случки, точно тук дойде и това противоречие и започнах да усещам големи дози фалш и неточности. Може би, ако бях възприела книгата като художествен роман щях да съм във възторг, но цялото това натякване, че това са реални, наистина случили се събития до голяма степен ме подразни. Самата форма на автобиография не ми пасваше повече и съответно имаше цели пасажи от книгата, които откровено ме дразнеха, т.к. не ми беше позволено да ги възприема като художествена измислица. Това разминаване, не ми позволи да се насладя докрай на тази наистина страхотна книга, може би аз не я възприех както трябва и не подходих по правилния начин, но на места направо ми костваше усилие да я чета.

Цялостното ми впечатление разбира се е положително, за мен от най-важното значение за книгата е дали ме обогатява, дали ме кара да мисля. А „Шантарам“, определено разшири хоризонта ми и ме пренесе в една Индия, която не се показва по филмите и по книгите, една Индия изживяна от бял човек, който е живял като индиец, който е бил допуснат до сърцата и душите на този народ. Красива история, разбира се в нея си има всичко и любов и насилие, разочарование, болка и израстване и всичко това на фона на кипящия от живот Бомбай.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s