„Не изпускай деня“

Изображение

„Не изпускай деня“ на Сол Белоу е една малка книжка от 168 страници, която изчетох за един ден, не ме впечатли особено, най-впечатляващото е на гърба на книгата, биографията на автора, Нобелова награда за литература, „Пулицър“, смело наречен „най-значимият писател от втората половина на XX век“, кой ли е за първата половина…

Главният герой Томи Уилхелм ми стана неприятен още в самото начало, мисля че и самия автор никак не го харесваше, та Томи е един объркан мъж на средна възраст, който някъде, ще се изразя  „вътре“, т.к. не мога да кажа дълбото, понеже дълбочина в книгата изобщо нямаше, та някъде вътре в себе си Томи осъзнава, че страшно си е прецакал живота, някога се е отказал от колежа, за да става филмова звезда, естествено не му се получава и той живее някак си, дори се жени, в един момент страшно закъсва, финансово, а май и не само, жена му го оставя и взима децата, разбира се, а Томи се мести в хотела, в който живее с баща си, бивш преуспял лекар. В настоящия момент го откриваме в хотела да се измъчва от безпаричие, молейки отчаяно баща си за пари, бившата му съпруга постоянно го тормози по телефона, баща му го тормози, мислите му го тормозят, а бе изобщо Томи е на ръба, нещастен и безпътен, няма изход, а за капак се забърква и с някакъв мошеник, който му прибира последните пари. И край, книгата просто свършва, оставяйки Томи още по–нещастен и объркан от началото, авторът ни оставя ние да го довършим бутайки го от някой небостъргач, или под гумите на автобус, а ако сме фантасти може да си го представим и как се стяга и си оправя живота, така де зарязва го на улицата така че Томи е в наши ръце, въпреки изкушаващите възможности, аз си го оставих там и продължих към някой не толкова титолуван писател.

В книгата ми липсваше дълбочина, всичко се плъзгаше по повърхността на идеята на автора да ни покаже безпътицата на времето, идеята е добра, но изпълнението не ми хареса, може би Белоу го бива повече като философ, има мисъл, но няма запомнящи се образи или диалози, просто всички се сливат, нито са умни нито глупави, нито красиви нито грозни, всички са посредствени, вероятно това е и идеята на автора, но не ме грабна. Книгата се чете за няколко часа и за пътуване е добро четиво, но определено „най-значимият автор от втората половина на XX век“ не ми стана любимец.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s