„Облакът Атлас“

Изображение

Почти никога не ми се е случвало да ми хареса толкова много някой филм, а впоследствие и книгата да ми стане любима, но това е един от тези редки случаи. Една вечер, доста късно изгледах филма и толкова ме впечатли идеята, че не след дълго се сдобих и с книгата. Не ми трябваше много фантазия да си представям на ново героите, понеже филмовите образи така здраво се бяха забили в паметта ми, че не се и опитах да ги променям. Идеята на автора е може би най-впечатляващото нещо, той разчупва представата за време и пространство, като ни прехвърля ту много назад в миналото, ту напред в бъдещето, историите са шест и образите в тях са оплетени в толкова здрава връзка, която дори и разстоянието на времето не може да разхлаби. Мичъл е страхотен разказвач, държи ни в напрежение във всяка история и по този начин напрежението се умножава по шест, каква фантазия и размах на въображението показва, наистина е удивителен, това е от книгите, които не можеш да оставиш до последната страница, а когато я стигнеш съжаляваш, че всичко е свършило.

Разбира се няма как и шестте истории да ми харесат до еднаква степен, моите фаворити са „Зловещата участ на Тимъти Кавендиш“, станал ми и любим герой, Тимъти разказва от първо лице с такава самоирония и с такова майсторство за патилата си, че на места съм се смяла до сълзи, страхотен герой, абсолютния любимец. Това е най-лековатата история в книгата, но пък толкова забавна…Срещнах известни трудности с ужасния диалект на Закри и това ми вгорчи тази иначе интересна история, Сомни също ми стана любимка и целия свят около нея беше изключително интересен. Романът ни кара да се замислим за света в който живеем, какво би станало ако продължаваме да не пазим мястото което обитаваме, поставя много въпроси за отношенията ни един към друг и на колко тънък косъм се крепи живота, показва ни картини на един бъдещ свят в който определено няма да ни хареса да живеем и как минало настояще и бъдеще са много по-свързани отколкото си мислим.

Книгата е от „дебеличките“ малко над 600 страници, страшно увлекателна, а най-възхитителното е, че всяка от шестте истории е написана в различен стил, Мичъл определено е един различен писател с новаторски подход и страхотни идеи, четенето на книгата беше голямо удоволствие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s