„Синдромът Портной“

 Изображение

„Тя така дълбоко изпълваше съзнанието ми, че предучилищната паралелка цяла година вярвах: всяка една от моите учителки е преоблечената ми майка.“

Да, в „Синдромът Портной“ Едиповият и всякакъдв друг вид комплекси си дават среща в съзнанието на главния герой Алекс Портной, който намираме да се излежава удобно на кушетката на психоаналитика си и да разказва без всякакъв свян и срам най-съкровените си си мръсни спомени и тайни. Книгата като цяло е забавна, но може би, за кой ли път, бях слушала и чела толкова хвалебствия за Филип Рот, че очаквах нещо много, много повече.

Но да се върнем към „Синдромът“ разказа в книгата е горе–долу хронологичен, Алекс ни запознава с детството си приближавайки се към настоящия момент, разказва за това как е израснал като комплексирано еврейско момче, подробно описва майка си, баща си и сестра си, сложните отношения в семейството и колко мнго се е страхувал да не се превърне в родителите си. Колкото повече време минава, толкова повече започва да се превръща в маниак, в главата му крещят хиляди мисли, раздира се от всякакви чувства, докато накрая е на ръба на лудостта. Разказът е увлекателен и се чете доста бързо, но както казах не успя до край да ми хареса, макар и да не мога да определя точно какво ми липсваше.

Това беше първата ми среща с Рот и няма да лъжа не мина толкова добре колкото ми се искаше, очаквах далеч по-забавен и увлекателен събеседник, но не съм се отказала от него, преди няколко дни си купих „Петното“ и ще му дам втори шанс.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s