„Разговор със Спиноза“

Изображение

Попаднах на книжката на базара на книгата на щанда на Colibri, от който 5 порeдни дни не можех да се откъсна, но затова ще има цяла статия, ако някога намеря време да я напиша. Книгата е наречена от автора роман–паяжина и е структорирана по доста странен начин. Това наистина е един разговор със Спиноза, но не между автора и философа, а между читателя и Спиноза, говорите си, Гоце ти е избрал репликите и те вкарва в книгата. Интересен е този начин на писане и на четене разбира се, видно е че авторa има сериозни познания по темата и не е подходил лековато към нещата, а винаги е приятнo когато четеш нещо от интелигентен писател. В романа се запознаваме с човека Спиноза, влизаме в най–личното му пространство и изживяваме заедно с него самотата и тъгата, които го сграбчват още само на 6 години и не го напускат до края на живота му.  Виждаме как героя сам избира пътя си, взема съзнателното решение да остане наблюдател, а не участник в живота си и какво му коства това. Определено атмосферата е мрачна, а тягосното настроение не се разсейва дори и за малко, към края книгата горчи от тъга и безнадеждност. Самият роман–паяжина е разделен на три части, за мен първата беше по-слаба, във втората ни се разкрива цялата картина на живота и чувствата на Спиноза. По много хубав начин писателят ни открехва вратата към философията на Спиноза, чрез неговите разговори с най-близките му хора, отговаряйки на въпросите им излага своето виждане за света. Много любима ми стана и Клара-Мария, с която се запознаваме още като дете, която е толкова умна и мъдра, надминала с години времето в което живее, плащайки прескъпо за това.

Третата част, се състои от думите на автора към нас, който ни обяснява целия замисъл и отговаря на въпроса: защо Спиноза?

Може би книгата не би ми харесала, без последните думи на Смилевски към читателя, винаги търся интервюта и статии на авторите, които харесвам, това е един вид „разговор“ с писателя, в които той не може да се скрие зад думите и действията на героите си, а изразява своето лично мнение. Това е и причината да харесам книгата, Смилевси разкрива що за човек е и какви са били подбудите и идеите му за написването на романа-паяжина. Разказва ни и защо книгата е структорирана по този начин и сглобява голямата картина, която не бих могла да видя, т.к. признавам си не съм така добре запозната с труда на Спиноза като философ. Общото ми впечатление е положително, категорично не я препоръчвам на хората, които искат да се разведрят или разсеят, ако се търси нещо лековато стойте далеч от тази книга. Останах приятно изненадана от този ерудиран македонец с интерес ще прочета и „Сестрата на Зигмунд Фройд“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s