„Цивилизация на зрелището“

civilizacia3_Layout 1

От много време я търсих, понеже навсякъде беше изчерпана, но един дъждовен ден в една малка книжарничка, влизайки с конкретна цел, излязох с „Цивилизация на зрелището“, напълно забравила за „конкретната си цел“, а и за всичко друго, изчетох я за няколко дни, но не преставам да се връщам към нея препрочитайки различни статии и пасажи. Книгата представлява сборник с мисли на Льоса – едно голямо есе изпъстрено със статии, писани във времето за различни издания. Истинско удоволствие е да четеш мислите на такъв човек, събрал толкова мъдрост и пречупил света през мисълта си. Точно това ни липсва на хората живеещи в това време – липсва ни навика да помислим върху дадена тема независимо дали е важна или маловажна, да изкажем своите мисли, да пречупим света през мисълта си, а не да повтаряме чужди мисли, или поне ако го правим, да сме убедени в това. Все едно все повече отказваме да използваме мозъците си, плъзгаме се по повърхността на нещата, без да се вглеждаме по-дълбоко. Искаме само и единствено да се забавляваме, да се разсейваме, искаме да не се натоварваме, започнали сме да търсим неща без особено съдържание, важното е обвивката, а какво има вътре, кой изобщо има време да гледа, а и кой го интересува. Обградили сме се с фалш, а се чудим, защо се чувстваме толкова празни и тъжни, вече всичко се прави по този начин, без смисъл, едни новини, които са кратки, без задълбочен анализ, просто поток от информация, която не ни говори и не значи нищо. Всичко е лесно и готово за консумация, дори и „романите“, които оглавяват класациите като най-четени, преди няколко дни минах през „Хеликон“ и виждайки рафта на който бяха подредени, най-продаваните и препоръчвани книги, направо си излязох, поредното доказателство за това в каква боза от посредственост плува българския читател. Не казвам че всеки е длъжен да харесва нещата, които ми допадат на мен, но всичко си има някакви граници, това размиване и замазване, този поглед без фокус го забелязвам все по-често и повсеместно във всяка сфера, повечето гледат да го направят нещото, което правят, ей така отгоре-отгоре, колкото да не се занимават повече, а не качествено и трайно, както би следвало да се правят нещата…Малко се отплеснах, изказвайки повече своите мисли отколкото на Льоса, но книгата наистина си заслужава и понеже сега навсякъде се задава въпроса за електронните книги и не мога да отворя и един сайт за книги, в който веднага да не ме атакуват с този въпрос, ще цитирам мнението на Льоса:

„…аз не мисля, че изместването на хартиеното издание от електронната книга е безобидна и проста замяна на „носителя“. Не, това е промяна на същината. Не бих могъл да го докажа, но подозирам, че когато писателите седнат да пишат виртуална литература, едва ли ще подходят по същия начин, по който са го правили досега, когато са работили за материализирането на написаното в този конкретен, осезаем и траен предмет, какъвто е (или изглежда, че е) книгата. Нещо от нематериалната природа на електронната книга ще се предаде и на съдържанието ѝ – виждаме го в немарливите, често неразбираеми творения, без структура и без синтаксис, съставени от съкращения и жаргон, завладели света на блоговете, туитър, фейсбук и останалите подобни мрежи за общуване чрез интернет, сякаш авторите на текстове, когато изразяват мисълта си чрез дигиталния език, тази изопачена имитация, се чувстват напълно освободени от всякакви изисквания спрямо формата и упълномощени да забравят граматиката, логиката на разсъжденията и най-елементарните принципи на правилния изказ. Досега телевизията е най-красноречивото доказателство, че екранът опошлява съдържанието – на първо място идеите – и превръща всичко, което минава през него, в зрелище, в най-епидермалния и най-ефимерния смисъл на това понятие. Имам предчувствие, че литературата, философията, историята, художествената критика, да не споменаваме поезията – всички изяви на културата, създадени за мрежата, несъмнено ще бъдат все по-развлекателни, сиреч по-повърхностни и по-краткотрайни, като всичко, което се стреми да бъде само и единствено актуално. А щом е тъй, читателите от младите поколения едва ли ще са способни да оценят цялото богатство на творбите, изискващи мисъл и творчество –  те ще им изглеждат така далечни и чудновати, както днес ни се струват на нас схоластичните средновековни диспути за ангелите или трактатите на алхимиците за философския камък.“

Благодаря ти Марио Варгас Льоса, за този подарък, затова че ми позволи да видя днешния свят през очите ти, благодаря ти, че ме накара да потърся и да започна да чета Хосе Ортега и Гасет и Шопенхауер, благодаря, че обогати света ми, благодаря ти, че не ме оставяш и за миг да се отпусна и да се пусна по течението, след разтърсващата среща с теб нямам право на това. Благодаря, че си бил докрай откровен и че ми позволи да се докосна до малка част от невероятната ти мисъл и ум. Благодаря!

llosa01

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s