Новата визия на блога ми и не само…

Ето ме отново тук, изцяло променила средата, поне виртуалната, а реалната отчасти…, нека започна отначало…

Откакто не пиша тук, повече от месец вече, мога да кажа, че в мен се случиха много промени, някои драстични и очевидни, като това, че от вегетарианка с 10 и повече години стаж, станах месояд и то не да си бодвам понякога месце, а направо минах основно на пържоли и ги ям със страхотен апетит и удоволствие. Други промени не са толкова видими, по-скоро са съвсем лични изживявания, все едно до сега съм трупала впечатления и само съм попивала различна информация, докато в един момент все едно нещата се превъртяха и щракнаха всяко нещо си дойде на мястото, преди откъслечни мисли и неясни представи преминаваха през мен и си мислех, че не оставят следи, но напротив в мен е оставала частичка от всичко това, докато не започнах някак естествено да живея по съвсем различен начин, такъв начин на живот, който преди си налагах и „издържах“ за няколко седмици, сега го живея всеки ден, чувствам се все по-добре и вече не ме интересува кой какво мисли, интересува ме аз как чувствам нещата, когато трябва да взема решение питам първо себе си, оказва се че винаги правилният отговор е бил в мен, просто до сега нямах очи и уши за него.

Не, не съм променила същността си, просто започнах да се уважавам, мисля, че за да можеш да помогнеш и да си полезен на друг и на обществото като цяло, на първо място трябва да уважава себе си. Както при разхерметизиране на самолета, първо трябва да сложиш твоята кислородна маска преди да опиташ да помагаш на някой друг, така е и в живота…

Всичко това винаги е било в мен, просто конфликтите, които чувствах в себе си идваха основно от това противопоставяне на този простичък принцип, не не съм открила нова религия или философия, напротив православна християнка съм и такава ще си остана докато ме има на земята, не намирам конфликт между двете неща, просто започнах да живея според вътрешния си усет за нещата, отдавна знам кое е добро и кое не, за да се поддавам на първичните сигнали, които идват от тъмните дебри на най-дълбокото ми подсъзнание, или поне се опитвам. По пътя си в живота всички трябва да се учим, да се развиваме и да вървим напред, има падения и върхове, не е ли страхотно!

20140627_195324

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s