„Степния вълк“

129345z

Това, което ме впечатли беше на последната страница – годината в която е издадена в България – 1978г., това че подобен текст е бил допуснат до широката публика в „онези години” наистина ме порази, оказва се че пролуките са по-големи отколкото си мислех…, но сега няма да се впускам в подобни разсъждения, просто исках да го отбележа.

Самата книга ме изненада изключително положително, първо с близостта, която усетих с Хари, като един затворен в себе си човек с много богат вътрешен свят, с борбата, която води ежедневно с вълка в себе си, със самотата и изобщо с целия заобикалящ го свят. Книгата  е едно дълбоко потъване в себе си, един път до най-тъмните кътчета на съзнанието, един опит за себеопознаване, чрез който героят се опитва да излекува себе си, като се вглежда във всеки свой образ в огледалото на подсъзнанието си…

Разказът е много приятен, чете се бързо и леко, а реалният – външен и нереалният – вътрешен свят на героя към средата се преплитат и до края стават все по-трудно различими. Виждаме ясно през очите на Хари времето в което живее, мнението му за историята и за правилното и неправилното, които категории търпят промени по време на историята, разбираме отношението на интелектуалеца Халер към външния свят, но колкото по-дълбоко се опознава, толкова повече мнението му за света се променя, към края той вече се е научил да не съди толкова строго хората, както често прави в началото.

Книгата определено ми хареса, авторът на места е изключително забавен, стигайки до абсурдност като в този диалог:

„— Разрешете, уважаеми господине, да ви се представя, моето име е Густав. Ние си позволихме да застреляме вашия шофьор. Смеем ли да попитаме с кого имаме честта?

         Старият погледна хладно и тъжно с малките си сиви очи.

         — Аз съм главният прокурор Лоеринг — каза той бавно. — Вие не убихте само бедния ми шофьор, а и мене; усещам, че идва краят. Защо стреляхте по нас?

         — Заради прекомерно бързото ви каране.

         — Ние пътувахме с нормална скорост.

         — Това, което вчера беше нормално, днес вече не е, господин главен прокурор. Днес сме на мнение, че всяка скорост, с която би могъл да пътува един автомобил, е твърде голяма. Сега ние унищожаваме автомобилите, всички, и другите машини също.

— И вашите пушки ли?

— И на тях трябва да им дойде редът, в случай, че още намерим време за това. Вероятно утре или вдругиден с всички ни ще бъде свършено. Вие знаете, нали, че нашата земя беше ужасно пренаселена. Е, сега ще се даде простор.”

Целият му изказ страшно ми допадна: „Чудно, какво ли не може да погълне човек! Цели десет минути четох вестник, с очи поемах интелекта на един безотговорен човек, който предъвква думите на другите и като ги наслюнчи в устата си, отново ги изплюва несмлени. Налапах цяла вестникарска колона. А после изядох порядъчно парче дроб, отрязан от тялото на убито теле.”

Горещо препоръчвам книгата в нея ще срещнете Гьоте, Вагнер и Моцарт, който дори казва едно цинично стихче, ще ви зашемети всичкият този миш-маш, който е в главата на Хари Халер – Степният вълк, а накрая може би ще срещнете и себе си.

animals_wolf_animal_desktop_794x1024_wallpaper-303082

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s