„Портретът на Дориан Грей“

51.max

Сега ще направя едно признание, а именно, че имам известни пропуски, които могат да се нарекат „класически“ и посягайки към „Портретът на Дориан Грей“, се опитвах да запълня част от тях. Каква беше изненадата ми обаче, когато зачитайки се все повече, ми стана трудно да се откъсна от книгата, да си призная не бях чувала нищо за идеята застъпена от Оскар Уайлд, за мой срам разбира се…както и да е, книгата много ми допадна, героите бяха ярки и наситени, освен главния герой, особено колоритен е лорд Хенри Уотън, този отегчен от живота сладкодумен циник, благодарение на когото Дориан, доброволно влиза в клопката, но пък и кой не би се изкушил на негово място да вземе същите решения стига да му се отдаде подобна възможност. Точно това прави и книгата толкова въздействаща, в нея се откриват грозните черти на човешкия характер, предлага ти се сиренце на което трудно може да устоиш, въпреки че всичко ти показва, че капанът ще щракне, но ти се правиш упорито че не забелязваш и отлагаш до последно момента в който ще ти се наложи да платиш прескъпо за сиренето, всеки си има подобно изкушение, за суетния Дориан това е вечната младост, за друг са несметните богатства, за трети властта, но каквото и да получиш, накрая се оказва че си продал единственото, което има значение – душата си.

Цялата идея е много добре развита, за липсата на смисъл, за суетата, за дребнавостта, за фалша, за отегчението, за злобата и егоизма, разказът увлича и през цялото време ме държеше в напрежение, не може да се отрече и леко зловещия елемент, поне аз така го усетих. Книгата навява мрачни чувства и емоции и се питаш какъв ли ще е края на този отегчен човек, чиято мечта се е сбъднала превръщайки го в чудовище. Уайлд ни показва в какво извращение се превръщат сбъднатите ни желания и след романа започваш да внимаваш какво си пожелаваш и се замисляш изобщо по силите на човек ли е сам да определи какво е най-добро за него и каква е цената, която е готов да плати.

Определено препоръчвам книгата, толкова подценена от мен в началото и толкова очаровала ме в края.

the_picture-_of_dorian_gray_by_oscar_wilde

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s