„Парфюмът…“

856

Това е историята на Жан-Батист Грьонуй, той е човек с необикновена дарба, може да усети всеки аромат, нещо повече носът му е толкова съвършен, че може да раздели всеки мирис на съставните му части, както музикантите разделят музиката на ноти, той прави същото, но само че с носа си, усетил веднъж даден аромат никога не го забравя, той е колекционер на миризми. Той не се интересува от нищо друго, а както виждаме и нормалните чувства и емоции са му чужди, той е рядък вид социопат с изключителна дарба, която впоследствие се превръща в проклятие,  за него и за девойките, които убива, а не споменах ли най-важното, нашият невзрачен Грьонуй е сериен убиец и то от най-хладнокръвните.

Историята започва от раждането му проследяваме го докато израства и опознава света, разбира се чрез носа си, малко по малко започва да намира целта си в живота, очаровaт го парфюмерите и по-точно начина по, който се извлича аромата от различни вещества и материи, защото нашият герой има тайна, която иска да прикрие…

Патрик Зюскинд ни връща назад във времето в една далеч по-смрадлива Франция, ето част от атмосферата в която ни потапя автора:

„По времето на нашия разказ в градовете цареше смрад, невъобразима за нас, съвременните хора. Смърдяха на тор улиците, смърдяха на урина задните дворове, смърдяха на гнилоч и мишчина, стълбищата, кухните — на скапано зеле и овча лой, душните всекидневни — на мухъл и прахоляк, спалните — на мазни чаршафи, спарени пухени завивки и препълнени нощни гърнета. Комините бълваха смрад на сяра, кожарските работилници бълваха смрад на разяждащи луги, кланиците бълваха смрад от съсирена кръв. Хората воняха на пот и непрани дрехи, устите им воняха на загнили зъби, стомасите им се оригваха на лук, а телесата — ако не бяха съвсем млади — смърдяха на престояло сирене, вкиснато мляко и тумори. Смърдяха реките, смърдяха площадите, смърдяха църквите, смърдеше под мостовете и в дворците. Селякът смърдеше като кюрето, калфата — като мадам майсторшата, смърдеше цялата аристокрация, смърдеше дори кралят — като хищно животно смърдеше той, а кралицата — като стара коза зиме, както и лете. Защото през осемнадесети век все още не бе възпряна разложителната дейност на микробите, така че нямаше човешко поприще — съзидателно или разрушително, нямаше нито едно проявление на покълващ или отмиращ живот, което да не се съпровожда от зловоние.“

Изобщо авторът има страхотен стил и чувство за хумор, цялата иначе доста мрачна и малко тъжна история е разказана толкова лековато, че въпреки всички безобразия, които се разиграваха пред очите ми, аз се усмихвах, а краят е направо зашеметяващ. Зюскинд определено е майстор на разказа, романът е написан като приказка, чете се лесно и приятно, определено препоръчвам.

Perfume-The-Story-Of-A-Murderer-Blu-Ray-perfume-the-story-of-a-murderer-29306478-1356-576

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s