Happy birthday to me

Днес, денят е по-специален, днес блогът ми навършва една година, точно преди година публикувах първата си статия тук, не мисля да се впускам в дълги равносметки, но не ми се иска и да подмина този ден без да го отбележа.

И така, какво се случи през тази една година с мен, ами хиляди неща животът ми пое в съвсем нова посока горе-долу по това време миналата година, странно е като се замисля, че тази година по същото време отново започва промяна и макар в някои аспекти да е очевидна, то на едно по-дълбоко ниво невидимо за никой друг освен за мен, също става промяна, самата аз го усещам смътно, но знам че нещата се променят, сигурна съм, макар че все още не мога да го обясня дори и на себе си, но да не задълбавам толкова много…

Датата е особена и с друго, т.к. е точно шест месеца след рожденият ми ден, така блогът  е отразил преходът ми от двайсетте към трийсетте години, половин година съм писала като двадесет и девет годишна и половин година като тридесетгодишна, мога да кажа, че тридесетгодишната Ваня е далеч по-продуктивна за блога, така че в това отношение забелязвам напредък. А както току-що разбрах и Google празнува рождения си ден днес, колко хубаво!

Ако трябва да обявя любимата художествена книга, която прочетох тази година, това безспорно е „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд, за която все не се решавам да пиша, но всичко с времето си, не ми се иска да подмина и „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон, а също и „Непоносимата лекота на битието“ на Кундера, да това са топ три на художествените книги за тази година.

Отличниците при нехудожествената литература са: на първо място „Цивилизация на зрелището“ на Льоса, веднага след него се подреждат „Родени да тичат…“ на Кристофър МакДугъл и „Пшеницата – маскираният убиец“ на д-р Уилям Дейвис, това са книгите, които преобърнаха начина ми на живот с главата надолу и които препоръчвам до втръсване на всичките си познати.

И какъв рожден ден ще бъде без музика, макар че това е един от най-тъжните клипове, които съм виждала, но песента ми е любима…