„Зад кулисите на музея“

Книгата е разказ за живота на Руби Ленъкс, който започва от самото й зачатие, покрай Руби се запознаваме с цялото й пъстро семейство, майка й Бътни, която е студен и недоволен човек, баща й Джордж, който не е лош, но си пада малко женкар, сестрите й и един куп баби, дядовци, лели, чичовци и братовчеди.…

„Физика на тъгата“

Току-що прочетох, последното изречение от книгата, не че очаквах роман с подобно заглавие да е весел и лек, но наистина горчи. Колко самота, меланхолия и тъга лъха от всяка страница, колко болка и безнадеждност се крият във всяко следващо изречение… Дълго време отлагах срещата си с Господинов, може би защото очакванията ми бяха много високи…

„А планините ехтяха“

Преди две години случайно попаднах на „Ловецът на хвърчила“, Халед Хосейни толкова ме очарова и плени, че впоследствие препоръчвах и подарявах книгата на всичките си познати. И все пак две години са дълъг период, преди повече от шест месеца си купих „А планините ехтяха“ и я забравих на един рафт, защото все имаше нещо по-интересно…

„Прекрасният нов свят“

Добре дошли в бъдещето, заповядайте в прекрасния нов свят, тук хората се създават в инкубатори, разделени са на видове Алфа, Бета, Гама, Делта…, според това за какво се създават за управници или за черноработници, всички типове си приличат не само по външен вид, но и по интелект, детството на тези индивиди преминава в обучение което…

Психологията на злото

Преди няколко вечери изгледах един епизод на „Биг Брадър“, няма да влизам в обяснителен режим или да размахвам възмутено пръст колко пошло е всичко, на мнение съм, че ако не харесваш нещо по телевизията просто го сменяш или най-добре изключваш телевизора. Мисълта ми е съвсем друга, във въпросния епизод на съквартирантите им беше дадена следната…

„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване“

Прочетох книгата преди половин час и още съм под въздействието на историята, както винаги и този път Харуки не ме разочарова, пише толкова специфично, че никога не бих се усъмнила дали даден текст е писан от него. И в тази книга историята те обсебва от самото начало и до края не можеш да се откъснеш…

„Хилядите есени на Якоб Де Зут“

Бързам да пиша, за книгата докато впечатленията са ми съвсем пресни, снощи я дочетох…, ще си призная, поплаках си накрая, но беше неизбежно, толкова харесах Якоб, че нямах избор. Всъщност нека започна от самото начало, разбрах за книгата съвсем случайно, някъде нещо прочетох, заглавието много ми хареса и въпреки, че имах огромен списък с книги…