„Хилядите есени на Якоб Де Зут“

thousand-autumns-of-jacob-de-zoet (1)

Бързам да пиша, за книгата докато впечатленията са ми съвсем пресни, снощи я дочетох…, ще си призная, поплаках си накрая, но беше неизбежно, толкова харесах Якоб, че нямах избор.

Всъщност нека започна от самото начало, разбрах за книгата съвсем случайно, някъде нещо прочетох, заглавието много ми хареса и въпреки, че имах огромен списък с книги чакащи за купуване, а да си призная и за четене вкъщи, не издържах на изкушението и се втурнах към първата книжарница, от там ми казаха че била останала една-единствена бройка в друга книжарница, явно не само аз бях заинтригувана от книгата. Запазиха ми я и аз с огромно вълнение забързах към въпросната книжарница, имах чувството, че съм открила истинско съкровище, когато държах последният екземпляр от книгата в ръцете си – моята книга! – вече сърцето ми щеше да се пръсне от радост. Така се сдобих с романа и наистина се оказа, че съм попаднала на шедьовър.

Така се запознах с Якоб Де Зут, ако можеше да си избера най-добър приятел от книгите, това щеше да е той, толкова много ми допадна, начина по който мисли, вярва и живее живота си…

Историята е страхотна Дейвид Мичъл, захвърля Якоб в 1800-та година на Деджима, който е: „изкуствен остров с висока стена и формата на ветрило, чиято външна дъга, по преценка на Якоб, е двеста стъпки, а широчината – осемдесет, построен, като голяма част от Амстердам, върху подводни пилони“ и се намира срещу брега на Нагасаки, свързан е с него посредством мост, по който рядко някой европеец може да преминава на японска земя, Деджима е външната врата на Япония към света, там търгуват с холандците. Ето и как изглажда това чудо:

dejima.inline vertical

Не мога да кажа, че това е исторически роман, т.к. историята се развива толкова назад във времето, че може всичко да се е случвало точно по този начин, но може и да няма нищо общо с тогавашната действителност, каквото и от двете да е, получило се е много добре, книгата буквално те отнася в друго време и в друг свят, сблъсква те с толкова различни нрави и култура, показва ти толкова различен свят и начин на възприемане на този различен свят. И на фона на цялата тази експлозия от сблъсъци на изтока и запада се заплита истинска мистерия, чието разплитане те държи на нокти буквално до последната страница, разбира се има и любов, та как без нея, има предателства и неочаквани обрати, книгата е невероятна!

Потъвайки все по-дълбоко в този напълно чужд свят не можех да не правя паралели с „Шогун“ на Джеймс Клавел, мислех че съм го забравила, но ми изплуваха буквално цели сцени, това още повече ми помогна да се потопя във времето и да разбера по-добре героите. Характерите са много силни, героите са запомнящи се и живи, Мичъл определено си го бива в изграждането на образи и в разказването на леко зловещи приказки.

Книгата се чете изключително лесно, разказа върви като приказка, а диалозите са истинско удоволствие, толкова цветущи и наситени, оставяйки много мисли недоизказани, авторът още повече подсилва въздействието, показвайки ни привидната сдържаност и лицемерие, които са дълбоко вкоренени в японската култура, сблъсквайки ги с невъздържаността и грубостта на европейците.

Горещо препоръчвам книгата, сигурна съм че всеки ще открие нещо за себе си, мен ме накара да се замисля за времето в което живеем и да благодаря, че съм се родила в това време и на това място. Мисля си, че когато някой тръгне да се оплаква от сегашната действителност, доста отрезвяващо ще му се отрази да прочете някой исторически роман, за времето преди век или два, след него със сигурност животът му ще му се стори песен. Рядко се замисляме за тези неща, явно или не знаем или не се интересуваме колко по-трудно е било, трябва да оценяваме свободата, която имаме…, но хайде да не се отнасям…

Дейвид Мичъл определено влезе в класацията ми за любими автори и да си призная „Хилядите есени…“ ми хареса повече от по-известната, заради филма явно „Облакът Атлас“.

thousand-autumns-of-jacob-de-zoet

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s