„Прекрасният нов свят“

300x300-2_74089

Добре дошли в бъдещето, заповядайте в прекрасния нов свят, тук хората се създават в инкубатори, разделени са на видове Алфа, Бета, Гама, Делта…, според това за какво се създават за управници или за черноработници, всички типове си приличат не само по външен вид, но и по интелект, детството на тези индивиди преминава в обучение което включва, слушане на записи с лозунги и хипнопедични стихове докато спят:Грамче сома си глътни — десет грижи забрави! По-добре грам, отколкото срам! По-добре хвърли, но не кърпи! Много кръпки — празна кесия!“  и приучаване на различни умения според това за което са създадени.

Тук няма място за намръщени и нелюбезни хора, тук всички се забавляват:

— Странно! — заразмишлява гласно Директорът, когато отминаха играчите. — Само като си помисли човек, че дори по времето на Нашия Форд в игрите не са се използували никакви други съоръжения освен една-две топки, няколко тояги и може би парче мрежа. Представете си глупостта да се позволи на хората да играят сложни игри, които с абсолютно нищо не допринасят за нарастването на потреблението. Това е лудост. В наши дни Контрольорите няма да одобрят нито една нова игра, освен ако не се докаже, че за нея са необходими толкова съоръжения, колкото за най-сложната от съществуващите вече игри.“

Image-Brave-New-World

Ето и описание на този свят от Главният Контрольор:

„…Вече го произвеждали за пазара. Идеалният наркотик. Наркотикът, който създава радостно настроение, възбужда и предизвиква приятни халюцинации. Всички предимства на християнството и алкохола, но нито един от недостатъците им. Да отпътуваш от действителността, когато ти се прииска, и да се върнеш без даже главобол и без никаква митология. Устойчивостта била вече осигурена. Сега остава само да се надвие старостта. Полови хормони, преливане на млада кръв, магнезиеви соли… Всички физиологични белези на старостта са вече премахнати. А наред с тях, разбира се…Наред с тях и всички психически особености на стария човек. Сега вече характерите на хората не се променят през целия човешки живот. Работа, забавления — на шестдесетгодишна възраст нашите възможности и вкусове са същите, каквито са били на седем на десетгодишна възраст. В лошите стари времена възрастните хора обикновено са се пенсионирали, отдавали са се на религия, прекарвали са времето си в четене и размисъл — размисъл! А сега — ето го прогреса — възрастните хора работят, възрастните хора се любят, на възрастните хора не им остава свободно време от забавления, нито един-единствен свободен миг, в който да седнат и да мислят; или ако понякога, по някаква нещастна случайност подобна пукнатина от време зейне в монолитния блок на техните развлечения — винаги може да се вземе сома, вкусна сома — половин грам за половин соматичен излет, грам — за двудневен излет, два грама — за пътешествие до пищния Ориент, три — за безрадостна вечност на луната; а след завръщането си те се озовават на отвъдната страна на пукнатината, кацнали здрави и читави върху твърдата земя на ежедневния труд и развлечения и отново препускащи от един емоцилм на друг, от едно пневматично момиче на друго, от една игра на електромагнитен голф на…Всеки мъж, жена и дете били задължавани да консумират толкова и толкова на година. За доброто на промишлеността. Единственият резултат…Повсеместен отказ да се изпълнява повинността. Призив за преустановяване на потреблението. Връщане към природата. Връщане към културата. Да, точно към културата. Човек не може да консумира много, ако си седи мирничко и си чете книжки. Осемстотин защитници на природосъобразния начин на живот били покосени с картечници при Гоулдърс Грийн. После станало прочутото клане в Британския музей. Две хиляди почитатели на културата били задушени с иприт. Накрая Контрольорите осъзнали, че от употребата на сила няма полза. Бавнодействуващите, но безкрайно по-сигурни методи на ектогенезата, неопавловското обучение и хипнопедията. Откритията на Пфицнер и Кавагучи най-сетне влезли в употреба. Започнала се усилена пропаганда срещу възпроизводството чрез раждане… Придружена от кампания срещу Миналото, от затваряне на музеите, взривяване на историческите паметници (за щастие повечето от тях били вече разрушени по време на Деветгодишната война) и от забраната на всички книги, издадени преди 150 г. С.Н.Ф. Съществували са например някакви неща, наричани пирамиди. Както и един човек на име Шекспир. Вие, разбира се, никога не сте и чували за тях. Такива са предимствата на едно истинско научно образование… Датата на пускането на пазара на първия модел „Т“ на Нашия Форд…Била избрана за началната дата на новото летоброене. Както вече споменах, съществувало е нещо, наричано християнство. Етиката и философията на заниженото потребление…Което е било от особена важност при съществуването на недостиг от произвеждани блага, но в епохата на автоматизацията, когато е внедрено и свързването на азота от атмосферата в различни съединения, сниженото потребление определено е престъпление срещу Обществото. Върховете на всички кръстове били отрязани и така придобили Т-образна форма. Имало е и нещо, което наричали бог. Сега вече имаме Световна държава. Празнуваме Фордовден, провеждаме. Празници на песнопойството и обредни сбирки за духовно сливане.“

В този свят срещаме Бърнард Маркс, който е Алфа, но е по-различен от другите Алфи, по-нисък е и е склонен да размишлява, обича да остава сам и когато е тъжен отказва да взема Сома, за да се „излекува“ от лошото си настроение, с една дума съмнителен е. Това е и причината да не може да си намери удобното местенце в света и да бъде щастлив като всички останали. Бърнард много харесва Линайна, която също е привлечена от него, но двамата са толкова различни…“ — А нима на теб не ти се иска да си свободна, Линайна?

         — Не разбирам за какво говориш. Та аз съм свободна! Свободна да се забавлявам и веселя. В наши дни всеки е щастлив.“

Въпреки различията си двамата решават да заминат на екскурзия до един резерват, в който живеят индианци диваци, които са запазили вярванията си и културата си от преди хиляди години и живеят абсолютно първобитно. В резервата се срещат с Джон и майка му Линда, която е била изоставена в резервата преди години, когато е идвала на екскурзия, заживяла е сред диваците и е направила най-ужасното и долно нещо – родила е син, станала е майка! От откъслечните разкази на Джон и Линда разбираме за света на диваците и за трудностите с които се сблъскват двамата за да оцелеят. Бърнард решава да ги върне в съвременния свят, за да ги спаси от резервата, но от това не следва нищо добро…

Идеите в книгата са доста интересни, целият свят, който авторът създава е повече от впечатляващ, но като всяка антиутопия и тук бъдещето е студено и жестоко. Хъксли ни сблъсква с един свят, който е населен с щастливи повърхностни хора, които се интересуват само и единствено от материалното, героите са духовно и емоционално осакатени, всички чувства са старателно ампутирани, за да се създадат идеалните индивиди, безлични и до голяма степен безмозъчни, физически задоволени същества.

Въпреки, че се запознаваме с по-развитите Бърнард и Хелмхолц Уотсън, които са обединени от съзнанието им че са личности, авторът не ги развива прекалено, те са развити за онзи свят в който живеят, но погледнати с нашите очи си остават доста ограничени в емоционално отношение…Не ми допадна и това, че героите нямаха избор, или по-точно имаха избор между ужасния свят на диваците или Прекрасният нов свят, а изборът между две злини не е избор за мен.

Книгата се чете бързо, идеите са интересни, но някак си не успях да почувствам нищо към никого от героите, нито някой от тях ми допадна.

cloning

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s