„Бяла като мляко, червена като кръв“

312_picture_2

Невинността на времето, когато не си вече дете, но и възрастен още не си, обърканите мисли на шестнадесет годишно момче се оплитат със силните му чувства на фона на първото му влюбване. Историята ни е разказана от Лео, той я пише откровено, без да си спестява болката и без да се срамува от сълзите си, е добре де може би от сълзите малко го е срам…Лео е отчаяно влюбен в Беатриче, по-голяма негова съученичка, пише ѝ съобщения на които тя не отговаря и писма, които той не изпраща… Лео дели времето си между училището, което страшно мрази, участие във футболния отбор „Пиратите“, които са на път да вземат купата, учене на уроците със Силвия най-добрата му приятелка и мечти за Беатриче. Така си минават дните на безгрижното момче, докато живота не го изправя пред изпитание, което е толкова страшно и несправедливо, че разлюлява целият му свят. Лео се изправя пред трудности за които не е подготвен, но справяйки се с тях, той трупа мъдрост и опит неприсъщи за крехките му години. В началото на книгата го срещаме по-скоро дете, а в края го оставяме почти мъж.

Аз сам си подбирам приятелите. Това им е хубавото: че ги избираш и ти е добре с тях, защото си ги избрал точно каквито ги искаш.

Само това ни липсва — ентусиаст. Тия са най-лошите.

Беатриче е червена. Силвия е небесносиня като всички истински приятели. Заместникът обаче е просто черна прашинка в един безнадеждно бял ден.

През онзи ден дядо ми обясни, че ние се различаваме от животните, които правят само каквото им повелява тяхната същност. Ние обаче сме свободни. Това е най-големият ни дар. Благодарение на свободата можем да станем нещо различно от онова, което сме. Свободата ни позволява да мечтаем, а мечтите са кръвта на нашия живот, макар че често ги плащаме с дълго пътуване или с някоя и друга бамбукова пръчка. „Не се отказвай никога от мечтите си. Не се бой да мечтаеш, дори ако другите ти се присмиват зад гърба, иначе се отказваш от себе си.“ Така каза дядо ми. Още помня как блестяха очите му при тия думи.

Историята е врящ казан, пълен с осъществени проекти на хора, които са станали велики, защото са имали смелостта да претворят мечтите си в реалност, а философията е тишината, в която се раждат тези мечти… Когато не се раждат от тишината, мечтите стават кошмари.

Родителите явно съществуват на този свят, за да ни напомнят за страховете, които не изпитваме. Всъщност те се страхуват.

Как се намира истинската мечта?

Невежеството е най-удобното нещо, което познавам, ако не се брои диванът в нашия хол.

болката, която е най-невидимото и тежко нещо на света.

и лицето ми е обляно в най-горчивите сълзи на света — онези, в които солта на самотата е поне деветдесет на сто, а водата само десет.

любовта съществува не за да бъдем щастливи, а за да ни покаже доколко сме издръжливи на болка.

Историята е разказана добре, по детски невинна и чиста, красива е, но още от самото начало се досетих какво ще се случи и стана точно така, не ме изненада с нищо и това донякъде помрачи цялото четене, изчезна момента на очакване и трепет да разбереш какво ще се случи. Другото което не ми допадна е че героите нямаха дълбочина, малко двуизмерни ми бяха, не успях да ги възприема като реални личности, това смъкна още една звездичка от оценката на книгата.

Попаднах случайно на книжката и не бях сигурна за сюжета, но като цяло това използване на неизлечима болест, за да се постигне драматичен ефект не ме грабва. За мен силните автори могат да покажат драма и в най-обикновената ситуация, без да е нужно да използват болест или катастрофа за това.

Определено не ми стана любима, но за тинейджърско четиво би била идеална, може би просто съм я надраснала.

bianca_come_il_latte_rossa_come_il_sangue-alessandrio-davenia

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s