„Оцелелият“

9780099282648

Лъжи, лъжи и пак лъжи, заобиколени сме от фалш и измама…

На връщане от работа, всяка вечер до станцията на метрото ме пресреща чаровно момче и ме лъже, че дарените от мен пари ще помогнат на сираче…Всяка сутрин минавам покрай редица баби и сакати хора, които се стоварват на улицата от някакъв бус и започват да ми продават цвете и да просят, лъжейки ме че парите са за тях…Всеки ден по телевизията красива актьори и модели ме лъжат колко по-лесно и удобно ще живея, ако си купя продукта им…Всеки ден е изпълнен с лъжи, обградили сме се от фалш и се къпем в измама…Напоследък нещата наистина излизат извън контрол – та вече създадоха и фалшиво „риалити“ по телевизията, до къде ще стигне това?!

Всичко е фалшиво, всичко е менте, пластмасов свят с изкуствени хора, които непрекъснато лъжат и знаят че ще бъдат излъгани…Прекрасна среда сме си създали…

Явно това вижда и Чък Паланюк създавайки света в романа „Оцелелият“ – там всичко е изкуствено, изглежда добре, но от далеч, ако се приближиш и го докоснеш, подушиш или се вгледаш ще разбереш, че всичко е пластмаса, че си измамен, че около теб се разиграва театър, чиято единствена цел е да те измами и заблуди. В разказа всичко е фалшиво, изкуствени цветя, фалшива вяра, фалшив месия, фалшив блясък, фалшива слава, фалшиви отношения, фалшив свят!

Пaланюк верен на себе си, страшно изкривява нещата грозното става още по-грозно, извратеното още по-извратено, издига героя много нагоре, почти достигайки върха, в случая месия на стероиди, само за да го хвърли от по-високо и да смаже и последната надежда за нормално съществуване.

1311504473912_f

Няма да разказвам историята, всеки трябва да се запознае сам с героите, пък и не ми се иска да издавам нищичко от лудата история, ще цитирам няколко забавни момента, за да добиете впечатление от стила на автора:

„Да се мъча да променя живота ѝ е огромна загуба на време. Хората не искат животът им да потръгне. Никой не иска проблемите му да секнат. Драмите им. Лудостите им. Да разплетат конците на историите им. Да разчистят кашите им. Защото какво ще им остане? Само голямото страшно неизвестно.“

„Питайте ме кой е най-бързият начин да скриеш дупки от куршум в стената на дневна. Отговорът е паста за зъби. За по-големи калибри, забъркайте паста от равни части нишесте и сол. Наречете ме Гласът на опита.“

„Работата в богаташките къщи ме научи, че най-добрият начин да почистиш кръв от багажник на кола е да не задаваш въпроси.“

Както и в „Боен клуб“ идеята на Пaланюк е страхотна, за стилът на писане не съм толкова сигурна, към края ми дойде малко в повече.

Като цяло книгата е много добра, в нея са застъпени неудобни наболели проблеми, които са развити до абсурд, героите са страшно сбъркани, но захвърлени в шантавия свят на Пaланюк, просто не могат да са други. Въпреки че на места ми беше малко прекалена не мога да не призная дарбата на автора да ти влезе трайно в главата, да те накара да видиш света около себе си с неговия циничен поглед и да не чуеш собствените си лоши мисли за околните. Голям е!

Пък и вече цяла седмица не мога да си избия следната картина от главата: момиче и момче танцуват валс, носят се леко и изящно под звуците на прекрасната музика на фона на потъващ кораб или горяща сграда…

17LH000A

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s