Устоите на Земята

3e81aed5794ef92bdb8b8c781923342c

Събота на обяд е, пия второто си кафе и мисля, че е време да разкажа за „Устоите на Земята“ на Кен Фолет, общо двете части на книгата са почти хиляда страници, които дори и за мен си бяха предизвикателство, но се справих и не съжалявам, че им отделих от времето си.

Разказът те пренася в един друг свят, в който още по земята препускат кръвожадни рицари, битките се водят с мечове, селяните нямат никакви права, бедняците умират от глад, с една дума жестоко време. В тази среда проследяваме живота на няколко човека, които на пръв поглед са от съвсем различни класи и трудно биха се сблъскали един с друг при нормални стечения на обстоятелствата, но времето в което живеят е толкова бурно, че преплита живота им по неподозиран начин.

Книгата започва с доста неприятна сцена, с екзекуция, кой е обесеният и коя е мистериозната жена, която всички взимат за вещица ще стане ясно едва в края на романа. След този странен епизод, разказът ни отвежда при Том Строителя, той мечтае да построи невиждана катедрала, измислил я е в ума си до най-малката подробност, но жестоката реалност е съвсем различна, Том се опитва да оцелее, буквално да не умре от глад заедно със семейството си, защото Том има жена, която е бременна и две деца. Още съвсем в началото се сблъскваме и с жестокия господар Уилям Хамли, който с всевъзможни средства се опитва да се домогне до графската титла. Алфред е жесток и безскрупулен, може да се каже най-големият злодей, който ще е пряко свързан с всички нещастия на останалите герои, най-пострадала от него е Алиена, дъщеря на граф, която губи всичко и животът ѝ е не по-лек от този на всички останали, но това я прави по-независима и успява да израсне далеч над съвременниците си, това я привлича към гениалният Джак, синът на Елън…Едновременно с това се запознаваме и с монахът Филип, който има големи планове за манастира, който оглавява, разбира се не може без пречки и на пътя му застава подмолният епископ Уейлрън, който прави своите си сметки и замесва Филип в интриги, които стигат чак до краля…

Авторът забърква един пъстър коктейл от колоритни герои и истории, различните съдби се заплитат на фона на едно бурно и жестоко време. Едновременно с историите научаваме доста неща, как са изглеждали тогавашните градове и села, крепостите и най-подробно разглеждаме катедралите, Кен Фолет добре се е подготвил и това личи от подробностите с които ни описва и най-малкия детайл от архитектурата, по този начин ни потапя в неговия свят и в онова време, наистина огромен труд.

Книгата обхваща почти цял човешки живот, някои от героите ни срещат като деца, а ни изпращат като баби и дядовци, отгледали две поколения, авторът те сближава толкова с тях, че накрая се чувстваш тъжен, все едно се налага да се разделиш с приятели.

Трябва да предупредя, че сцени с насилие не липсват, все пак времето е такова, описанията на някои брутални моменти бяха доста подробно разказани, аз можех да мина и без тези детайли, но въпрос на вкус…

Цялостната ми оценка е положителна, интересно четиво, което тотално те откъсва от действителността, пренасяйки те при рицарите, замъците и принцесите, за да ти покаже, че не са приказни герои, а обикновени хора с недостатъци и слабости.

154749_b

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s