„Напълно изгубили себе си“

189496_b

В петък след работа реших за края на седмицата да се почерпя с една книга, отидох с твърдото намерение да си взема, най-после „Бели зъби“ на Зейди Смит и разбира се оставайки вярна на себе си, купих „Напълно изгубили себе си“ на Карън Джой Фаулър. Този път бях решила да устоя на масираната реклама около книгата и да я изчета в един по-късен момент, когато истерията отшуми, но рекламата си казва своето, подсъзнателно ме е облъчила и аз като послушно зомби излязох от книжарницата видимо доволна от избора си. Започнах книгата в събота вечерта, в неделя я завърших, тук е момента горещо да благодаря на всички, които толкова много я бяха нахвалили и препоръчали, книгата наистина си струва!

Признавам си трудно ми е да формулирам всички мисли и чувства, които събуди в мен тази история, толкова неща се блъскат в главата ми, а толкова накъсани мисли излизат…, но ще се опитам…

Книгата е за историята на едно семейство, разказва ни най-малката дъщеря, която има по-голяма сестра и по-голям брат, Роузмари, или Роузи както всички я наричат, започва историята от средата, от колежанските си години, после ни връща назад до петата си годинка, после пак отскача до двадесет и втората си година, после пак назад в бебешките години, докато стигнем накрая до наши дни, когато по мои сметки е около тридесет и осем годишна. През цялото това време, Роузи ни запознава със семейството си най-подробно, със сестра си Фърн, с брат си Лоуел, с майка си и баща си, как от едно безкрайно щастливо семейство са се превърнали в отчуждени непознати, как едно решение в миналото и една грешка в настоящето може да разруши щастието и да разбие на парчета семейството. Всички се борят с вината си за станалото, обвиняват се един друг и не могат да си простят и да преодолеят бездънната пропаст зейнала помежду им. Историята е много тъжна, не успя да ме разплаче, но ме накара сериозно да се замисля.

Другият изключително въздействащ аспект в книгата е отношението на нас хората към по-малките ни братя – животните, показва ни се грозното лице на козметичната и фармацевтичната индустрия, компании, които правят безумни тестове върху животни, измъчвайки ги по толкова садистични начини, че ти прилошава само като четеш за това, след написаното няма как да не потърсиш по-подробна информация, защото не можеш да се правиш, че не знаеш, че марката, която ти продава любимата паста за зъби, крем за лице, шампоан и какво ли още не, изтезава животни до смърт, напълно ненужно…Разбира се не приемам и крайности като еко терористите, които взривяват лаборатории и палят цели фабрики, като Даниел от Earth liberation front, но нещо определено трябва да се направи в тази посока, най-малкото ще спра да използвам тези продукти, ето тук може да се провери, кой прави тестове с животни.

Малко се отплеснах, но наистина си заслужава, човек за малко да поспре и да се замисли пред какво точно си затваря очите и за какво си запушва ушите, ако се опитваме да израстваме и да ставаме по-осъзнати, такива въпроси са неизбежни, но стига толкова философстване, всеки сам избира как да живее живота си.

Мисля, че е излишно да казвам колко много ми хареса книгата и колко горещо я препоръчвам на всички, това е история, която ти докосва сърцето и ти свива душата. Прочетете я!

Още ревюта в Книголандия и Левитация

51KpR1TqCvL

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s