„Скъпа госпожо Шуберт…“ Ева Липска

 20141216_190529

Колко е хубаво да можеш да кажеш толкова много с толкова малко думи.

Какво удоволствие е да четеш толкова съвършен текст, в който всяка дума е плътна и си тежи на мястото.

Каква наслада за сетивата е да се докосваш до гладките страници и разгръщайки ги да виждаш освен съвършените думи и тези прекрасни илюстрации.

Каква наслада за очите и душата е тази толкова изящна книжка, която с толкова малко думи казва толкова много неща.

„Скъпа госпожо Шуберт, вече съм се облякъл в Утре…

От утре може да ме откриете единствено в моето отсъствие…

…забелязала ли сте, че напоследък Времето е все по-разсеяно? Математиците, пианисти на числа, казват, че дните му са преброени…

…както знаете около нас кръжат неслучили се истории. Веднъж към мен се приближи жена и каза:“Аз съм Датата, макар, че в мен ги няма нито мястото, ни времето…“ Питате ме, госпожо, кога не се е случило това? Не бих могъл да кажа.

…и макар, че часовниците си държаха на своето, стискам това време здраво в шепа.“

20141216_190731

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s