На юг от границата, на запад от слънцето

17799

Ето, че немислимото се случи, Харуки успя да ме разочарова…

Бях решила да се разнообразя и поосвежа с „На юг от границата, на запад от слънцето“, уверена че ще вляза в света на Харуки, се оказах съвсем неподготвена за това което открих.

Хаджиме разказва за живота си, срещаме го на средна възраст, улегнал с жена и две деца, доходна работа, която му доставя удоволствие – собственик е на няколко бара и на пръв поглед се справя чудесно с живота, има си всичко. Разказът му започва от ученическите му години, когато среща Шимамото, която му става най-добра приятелка, но никога не преминава границата на приятелството, преминава през юношеските и студентските му години, през самотата, която е била негов неотменен спътник, докато стигаме до наши дни, когато случайна среща с човек от миналото му тотално преобръща света му.

Общо-взето Мураками ни описва криза на мъжа на средна възраст, раздвоен между сигурността и скуката на семейството си и неизвестността и тръпката на новото начало. Като цяло не е лошо четиво, даже напротив има доста силни моменти и мисли, които си заслужава да се прочетат, ето част от тях,

Възможностите, които ни предлага животът, не са неограничени.

Бях по-млад, жаден за живот, самотен, но бях себе си, усещането ми за света беше по-просто и по-изострено. Можех да почувствам всеки звук от музиката, която слушах, всеки ред от книгата, която четях, и те проникваха дълбоко в душата ми. Нервите ми бяха като остри шипове, очите ми пронизваха събеседника. Такъв бях тогава. Винаги когато слушах тази музика, виждах очите си, втренчени в мен от огледало.

Просто е нужен талант за това. Като за изкуството. Има една черта и само на някои хора се удава да я пресекат. Ето защо, намериш ли човек с талант, трябва много добре да се грижиш за него, за да го задържиш.

Нашата памет и усещанията ни са несъвършени и несигурни. Затова ние винаги разчитаме на една друга, сигурна реалност, потвърждаваща истинността на случващото се. Доколко е реално това, което считаме за реално или то е такова просто, защото така смятаме? В много случаи е невъзможно да се отговори на този въпрос. И за да представим реалността като истинска, ни е необходима друга, да я наречем гранична реалност, която се свързва с истинската. Обаче тази гранична реалност изисква трета реалност, която да служи за нейно основание. В съзнанието ни се създава една безкрайна верига и в известен смисъл тя е тази, която поражда в нас усещането, че съществуваме. Но понякога тази верига се прекъсва на някое място и тогава човек престава да разбира коя е истинската реалност — тази, която е в единия край на прекъснатата верига, или другата.

Проблемът ми дойде от там, че някак си нещата са оставени по течението, незавършени, все едно тук авторът е събирал материали за едно по-голямо и завършено произведение, все едно четях чернова на нещо, тефтер с идеи за създаване на нещо голямо, щрихи на един бъдещ шедьовър, който не се е случил и точно това неслучване ме натъжи и разочарова.

southwest

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s