Понякога…

pine_forest__fog_by_AVENGED7X

Понякога се чувстваш изморен, празен и объркан, понякога си го признаваш и си позволяваш да бъдеш честен със себе си. Знаеш, че не бива, знаеш че трябва да положиш усилия и да впрегнеш цялата си воля, за да го преодолееш, да го скриеш дълбоко в себе си, да си лепнеш усмивката – онази дежурната – създадена точно за такива случаи, да се накараш отново да мислиш положително, да изправиш рамене и уверено да продължиш напред. Но само понякога, когато си сам и отпуснат, в онези тихи мигове преди да дойде съня, се връща тъгата – онова чувство,  в което не искаш да се потопиш, махваш нетърпеливо с ръка и отпращаш, затрупваш я под купища позитивни мисли и си внушаваш, че не съществува, че е изчезнала. Докато някоя вечер или ден, ей така напълно неочаквано, бента се скъсва и с ужас разбираш, че онези капчици тъга са образували горчив океан, който залива сърцето ти. Ти си напълно неподготвен, но няма къде да се скриеш, не можеш повече да игнорираш болката, принуден си да я приемеш и изживееш. Няма кого да виниш освен себе си, че не си обърнал внимание навреме, че не си бил честен със себе си, че си игнорирал нуждите си, че си позволил да живееш в заблуда. Сега когато живота ти е залят от това страдание, няма какво друго да направиш освен да му се отдадеш докрай, без преструвки и илюзии и да се надяваш, че някой ден отново ще можеш смело да изправиш глава да се усмихнеш искрено и с лека стъпка да продължиш напред, с прочистено от огъня на болката сърце сърце.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s