Миниатюристът

635_Jessie-Burton-Miniaturist

Историята започва с пристигането на Нела в новия ѝ дом в Амстердам, тя съвсем скоро се е омъжила за Йоханес Брант и я намираме на стълбите пред дома му със свито сърце, плахо прекрачвайки прага на огромната къща, със ситни стъпки да поема към новият си живот, като съпруга на високопоставен член на обществото, заемащ висок пост в Нидерландската източноиндийска компания, която със стотиците си кораби търгува в Африка, Европа и Азия. Още на прага е посрещната от високомерната и странна Марин – сестра на Йоханес, която ѝ показва, кой командва в къщата. Така започва леко зловещата и мистериозна история на Нела Брент…

Невинната провинциалистка изпълнена с розови мечти за предстоящият си сладък живот се сблъсква с безрадостната действителност на студената и тъмна къща и вместо марципан и сметана получава херинга и хляб. През първите си дни в града съпругът ѝ отсъства, още не се е завърнал от поредното си пътуване, това ѝ дава възможност да се опознае с прислужниците – Корнелия и Ото, който е тъмнокож и с вида си скандализира жителите на Амстердам. След завръщането на Йоханес, който не е съпругът за когото си е мечтала, виждаме отчаянието на младата жена, която е попаднала зад кулисите на позлатения отвън живот, където има мрак, тайни, плашещи стъпки в тъмното, скърцащи врати, студ и самота… Когато съпругът ѝ ѝ подарява макет на къщата им, започва да става наистина зловещо, но спирам с разказа до тук, защото иначе рискувам да издам нещо важно от историята, а не това е целта на ревюто ми.

Прочетох книгата в края на миналата година, към нея ме насочиха няколко възхваляващи я ревюта, като цяло не съжалявам, че ѝ отделих време, но не успях да я харесам колкото ми се искаше, това ще ми е за урок, да внимавам чии ревюта чета и да проверявам дали пък не се цели само реклама, а не споделяне на собствено мнение.

Историята е интригуваща, може би най-интересни ми бяха сцените описващи Амстердам през онази епоха – действието се развива през 1686-87 година, каналите, града, зимата, знаците на улиците. Показани са тогавашните ценности и морал, разкрива ни се двуличието на епохата, колко скрити и прикрити е трябвало да бъдат всички, как са се шпионирали съседите и как различието се е наказвало със смърт. Историята е пълна с обрати, води те уж по един път, после рязко сменя посоката и така на няколко пъти, докато в един момент леко зашеметен не оставиш Джеси Бъртън да разказва, без да се опитваш да отгатнеш какво ще стане, това също много ми хареса.

Може би думата, която описва книгата е непредвидима, повдига доста въпроси, които не ти дават мира седмици след като си я прочел и въпреки това оставам със смесени чувства, никак не ми допадна цялата тази мрачна, студена и отчайваща атмосфера, която не се разреди до края, или заради възторжените ревюта не успях да се потопя истински в историята, а тя е добра, не мога да определя конкретно какво не ми допадна, просто не е моята книга.

Един съвет от мен, ако търсите весела и лековата книга за отмора, не посягайте към „Миниатюристът“, историята е доста сложна, мрачна и тежка, повдигаща куп важни въпроси, за свободата, равенството, отношението на хората един към друг и неприемането на различните. Може би, ако някой ми беше казал това, или не бях чела нищо предварително, сега ревюто ми щеше да е доста по-различно.

9146793-400x300

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s