Не казвай сбогом

NeKazvaySbogom_Rekl_664x1024

Току-що завърших книгата, от доста време не ми се беше случвало да стоя до посред нощ и да си казвам – само още една страница, а часовника да показва почти 2 сутринта…

След розовата ми серия с която лекувах зимната меланхолия реших че е време за се отърся от захаросаните сладкиши за душата с нещо напрягащо и истинско, няма по-подходящо разтърсване от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин.

Книгата ме чакаше на рафта почти три месеца, търпеливо си седеше чакайки да премина през розовата си серия, за да ме разтърси из основи. Умишлено стоях настрана от ревюта и трейлъри, защото бях подочула, че краят е много впечатляващ. Какъв ти край, историята е толкова заплетена и наелектризираща през цялото време, обратите са толкова впечатляващи, че буквално не ти дава мира докато не изчетеш и последния ред. До към петдесетата страница историята е интересна, а след това те хваща за гърлото и стиска до края, докато си останал почти без дъх, а след това опитвайки се да поемеш въздух знаеш, че още дълго време няма да можеш да си избиеш героите от главата.

Няма да разкажа за историята повече отколкото може да се прочете на корицата, всичко започва на петата годишнина от брака на Ник и Ейми, когато Ейми изчезва безследно при много подозрителни обстоятелства. През цялото време следим историята от две гледни точки, той ни разказва настоящето, а тя миналото. Така сглобяваме картината на брака им и ги опознаваме, чрез тях самите. Колкото повече научаваме, толкова по-странно и заплетено започва да става. Флин ни държи в трескаво напрежение, питайки се – какво за Бога се е случило. Виждаме живота и брака през очите на двамата, колко различна може да изглежда една случка видяна от няколко човека, колко различно може да е щастието, любовта, страстта, разочарованието, болката, самотата, гнева, омразата и отмъщението. Опита им да се справят с кризата пред която са изправени, дълбочината на взаимоотношенията им и сваляйки пласт след пласт от гримът им докато не достигнем до дъното, до истинската им същност – без маски и преструвки.

На няколко пъти си сменях позицията, прехвърляйки симпатиите си ту върху единия, ту върху другия, докато накрая не се отказах и ги оставих да бъдат такива каквито са – истински хора от плът и кръв, хора които грешат, обичат, кървят, вбесяват се, примиряват се – просто живеят. Много ме впечатли позицията на Ейми за жените и мъжете, за ролите, които играем, като цяло сюжета е изплетен като една игра, доста странна и извратена, но все пак игра. Единственото, което не успяха да направят героите е да си простят и може би това е причината за цялата каша, в която се забъркват и двамата не отстъпват, не прощават, а се борят яростно, опитвайки се с всички сили да променят другия.

Историята е разказана много добре, буквално чуваш как туптят сърцата им. На моменти се досещах какво следва малко преди да се случи, но това не намали напрежението, даже напротив, усетих че съм хванала ритъма на книгата.

Препоръчвам я горещо, единствената ми забележка е към издателството, за съжаление книгата е пълна с грешки, които дразнят и отнемат от удоволствието на четенето, но няма пълно щастие, нали?

Сега вече с удоволствие ще изгледам филма, бих искала да завърша с един цитат, който много ми хареса, думите са на майката на Ник – Мо,

Ако се чудиш дали да направиш нещо, представи си го написано във вестника.

gonegirl2

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s