Изплези си езика

mid-cover-izplezi-si-ezika

Отваряйки книгата в първите страници се запознаваме с биографията на автора, наистина много приятно впечатление ми направи и личното посвещение на Ма Дзиен към българските читатели, това веднага скъси дистанцията и се почувствах свързана с него подобна връзка обикновено усещам в края на книгите, докато тук тя беше изградена още в началото.

Тази малко книжка от няма и сто страници, съдържа шест разказа и започвайки я мислех, че ще я свърша още същия ден, е да но не ми се получи… Тези кратки разкази са толкова разтърсващи, че ми отне повече от седмица, за да успея да ги преглътна.

Ма Дзиен не ни спестява нищо от жестоката тибетска действителност, ставаме свидетели на неразбираеми и потресаващи ритуали, които ме потресоха дълбоко. Разказите са изключително натуралистични и брутални, така че ако сте с по-слаби нерви и по-чувствителни, категорично не посягайте към тази заблуждаващо симпатична книжка.

Горещо препоръчвам „Изплези си езика“ на всички, които сляпо се прехласват пред тибетската култура и бит, които искат да живеят там, които си мислят колко „духовно“ напреднали са тибетците, които хулят и се възмущават от западната цивилизация. Това е задължително четиво за всички западни женички, които се прекланят пред изтока, мили дами прочетете книжката и се насладете на начина по който са живели жените в Тибет, открехнете вратата към техния свят и се запознайте с бита и нравите на „просветените“ тибетци.

След тези разкази съм безкрайно щастлива, че съм родена тук и сега, оценявам правото си на избор и на равноправие и свободата да се изразявам и да живея по начина по който искам и ми харесва. Като жена бях дълбоко възмутена, цялото ми същество се свиваше и негодуваше пред жестоката и несправедлива съдба на героините в разказите, чиято най-голяма мечта е в следващия си живот да се преродят като мъже!

Откровено си казвам, че не успях да проумея и да приема цялата тази жестокост, не успях да проумея тибетците с техните нрави, тях може да ги разбере може би само някой, който е живял с тях или се е родил като един от тях. През цялото време полагах неимоверни усилия да не ги съдя и въпреки това цялото ми женско същество се бунтуваше от възмущение докато четях за свят в който жената се цени по-малко и от животно и се разменя като предмет. Надявам се в днешно време нещата да са се променили и жените да не са подлагани на подобно отношение.

Разказите ми показаха колко малко познаваме тази част на света и колко различни и непонятни обичаи и ритуали съществуват по земята, Ма Дзиен повдига лекичко завесата към този свят, а разказите с малко думи описват наистина много.

Завършвам ревюто с един цитат от разказът, който най-много ме впечатли – „Посвещаване“, който според мен най-добре описва целият сборник,

„Това са слабостите на твореца, спазъм след спазъм. В платата всяка тревичка е просмукана с религия, няма граница между човек и дух, легенди и митове се смесват в едно. Има мъки, които съвременният цивилизован човек няма как да проумее. И фактът, че днес пиша тази история, навярно е началото на забравата.“

images (1)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s