Господарят на светлината

gospodar

Попаднах на толкова възторжени отзиви за книгата, сред които и твърдението, че „Господарят на светлината“ е променила живота на някого, че любопитството ми веднага се събуди, набързо я намерих и се започна безкрайното четене…

Каква беше изненадата ми обаче, когато още в първата глава бях запратена в един шантав свят на индуистки божества, главните герои на книгата са всъщност Кали, Рама, Кришна и разбира се Сам, който е Буда и Сидхарта, има много имена и оказа се не само той, всички имат много имена, постоянно се прераждат и изглеждат различно, та цялата тази небесна банда управляваше хората, чрез различни машини и механизми…

Станах свидетел на един ужасен миш-маш от духовно и механично, които за мен са като олио и водата няма как да ги смесиш, а ако се опиташ няма да ти се получи никак добре, както е и в случая на Роджър Зелазни, който се опитва да ни разкаже историята за зараждането на Будизма, понеже срещу всички богове се изправя гореспоменатия Сам, или с други думи, той е първият Буда, Просветен, Сидхарта, който се опълчва с всички средства срещу кръвожадните богове .

Страница след страница, глава след глава авторът заплита все по-големи безумия, битките стават епични, а кашата от имена (защото всеки герой има по няколко такива), става все по-гъста и лепкава и към средата здраво бях оплела конците, кой кой е, кой кого предава, кой побеждава и какво всъщност точно се случва, защото на всичкото отгоре действието се развива в абсолютно безвремие, където минало, настояще и бъдеще нямат особено значение, а бе луда работа…

Книгата ми отне около месец, като през повечето време се насилвах да я дочета, признавам си не веднъж ми идеше просто да я зарежа, но тук е мястото да си призная, че съм малко маниак на тази тема, колкото и да не ми харесва дадена книга, винаги я дочитам, та тази моя мания е в основата на прочитането на това литературно чудо. Мисля че е излишно да казвам, че това определено не беше моята книга, може би вината е в мен, може би не подходих правилно, или не успях до такава степен да си отворя съзнанието и да се откъсна от естествената логика на живота и да се гмурна в дълбокото, там където времето и пространството са съвсем нови и няма нищо рационално. Може би ако героите бяха с измислени имена и не ги свързвах с нищо щеше да ми е по-лесно, но вместо това през по-голямата част от времето не можах да се отърва от чувството, че чета откровени глупости.

Изводът, който си направих от цялата тази мъка е че дори и аз имам някакви граници „Господарят на светлината“ ясно ги очерта, обичам фантастиката, но има дебри и дълбочини, които не ми понасят.

Не казвам да не опитате да я прочетете, може пък наистина да ви допадна, факта че разбрах за книгата от възторжени нейни почитатели, още веднъж показва колко сме различни и това е прекрасно.

kali

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s