Баба Яга снесла яйце

20150416_153142

Веднъж видяла заглавието нямаше как да не я купя на секундата, но това не ми попречи да я държа непрочетена на рафта с месеци и така до миналата седмица когато най-накрая ѝ дойде реда. Отново се убеждавам, че няма случайности, тъй като отворих книгата в най-точния момент и във възможно най-подходящото за нея настроение.

Книгата се състои от три части, първата „Иди там – не знам къде, донеси онова – не знам какво“ е разказ за отношенията между майка и дъщеря, срещаме се с тях в етапа когато майката е накрая на живота си, а дъщерята в средата. Бабата е много своенравна и трудно може да ѝ се угоди, а началната фаза на алцхаймер с нищо не облекчава и без това напрегнатите отношения между двете. Но въпреки цялата си чепатост и проклетия ми стана много симпатична и заради нея тази част ми беше най-мила.

Втората част “ Питай, ала знай, всяко питане не води на добър край“ разказва историята на три жени – Беба, Кукла и Пипа, чийто млади години са далеч зад гърба им, срещаме трите осемдесет годишни жени във фоайето на „Гранд хотел Н“, където се настаняват в най-луксозния апартамент. Малко по малко опознаваме трите приятелки, парченце по парченце Угрешич реди пъзела на историите им, които не са никак леки и щастливи. Тези шармантни дами са свързани в здраво приятелство, всяка по своему самотна и нещастна, но въпреки всичко това, или по-скоро точно заради това са станали смели и силни.

Третата част „Който много знае, бързо остарява“ представлява задълбочен анализ върху образа на Баба Яга, както и на различните магически предмети, които се срещат в различен контекст из народни приказки от балканските държави. В тази част се изяснява всъщност колко по-дълбоки и символични са предходните две части, как всяко дребно нещо не е случайно, а нарочно поставено на мястото си, колко сериозно са обмислени и най-малките детайли в разказите. Точно тук авторката те помита, широко отваряш очи, връщаш се назад в историите, препрочиташ цели пасажи и преоткриваш разказите, четеш ги с нови очи, разбъраш колко многопластови и дълбоки са всищност.

Погледната като цяло това е книга за жените, или по-точно за старата жена, за наложените от мъжете стереотипи, ограничения и „стандарти“ на които трябва да отговарят жените, да са млади, красиви, слаби, послушни, удобни, раболепни…Това е призив към всички жени да бъдат такива каквито са – естествени, различни, свободни и прекрасни,

„Аз просто ви открехнах вратата, дадох ви възможност да драснете по върха на огромния леден айсберг. А той се състои от безчет жени, на които от време оно, та до днес, се крепи този свят…в много от приказките Баба Яга спи с меч под главата си…Не пренебрегвам меча под възглавницата, вярвам в неговото предназначение. Нещо повече, убедена съм, че някъде се държи сметка, някъде всичко се записва, някъде съществува стряскащо огромна книга с жалби и ще дойде ден за разплата. Рано или късно, но ще дойде. Хайде да си представим жените (които са само половината, при това пренебрегваната половина от човечеството), тези Баби Яги (защо да не ги наречем и така?), как изваждат мечовете изпод възглавниците си и тръгват да искат сметка?! За всеки шамар, за всяко насилие, за всяка обида, за всяка рана, за всяко заплюване в лицето. Да си представим как от пепелта се възправят всички изгорени индийски невести и вдовици и поемат по света с гол меч в ръка?! Да си представим всички невидими жени, които надзъртат през дантелените решетки на своите платнени бурки-бункери, тези, които прикриват дори устата си, когато говорят, ядът и целуват…Да си представим милионната армия от „луди“, бездомни, просякини; жени, чийто лица са обгорени с киселина, защото с незабуления си вид са осквернили самозваните праведници – мъже; жени, чийто живот е изцяло във властта на техните съпрузи, бащи и братя; замеряни с камъни жени, оцелели след линча или издъхнали в ръцете на озверялата мъжка тълпа. Да си представим сега как всички те запретват поли и грабват меча…“

Горещо препоръчвам книгата на всички, оказа се доста по-сериозно четиво отколкото очаквах. Леко, забавно и неусетно те води до ръба на скалата и без да се усетиш те хвърля в дълбокото.

baba-yaga-195x300

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s