Бели зъби

изтеглен файл

Умишлено отбягвах да взема книгата, заради възторжените отзиви, този път успях да устискам на първичния си импулс да имам желаната книга сега-веднага. Изчаках докато излезе и вторият ѝ роман и точно на рождения ми ден, попадайки в една книжарница „Бели зъби“ се залепи за ръцете ми и се превърна в дългоочакван подарък, след което търпеливо изчака около месец, за да бъде прочетена във възможно най-точния момент.

Похвалите и този път се оказаха заслужени, радвам се че докато я четях имах възможността  да ѝ се отдам изцяло и напълно – почивка в компанията на любимия човек и на Зейди – сбъдната мечта!

Смит се оказа интересен събеседник, като цяло имам този, да го наречем недостатък, да преценявам хората още в първите пет-десет минути разбирам дали ще си допаднем с даден човек или не, това е особено изострено при общуването ми с жени и много рядко това първоначално чувство ме е подвеждало. Е, Зейди ми допадна още с първото изречение, а в края на първата глава вече бях сигурна, че ще си изкарам наистина добре в нейната компания.

Идеите в книгата са толкова големи и дълбоки, че на няколко пъти ми се наложи да поспра за да помисля върху тях. Интересното е че са разказани толкова простичко и увлекателно, че неусетно заживяваш с героите, които са толкова истински и живи, че на места направо забравяш, че историята е измислена и се е родила в съзнанието на една 25 годишна жена (на толкова е била Зейди когато е писала книгата).

А историята на пръв поглед е за емигрантите във Великобритания, за живота на първото и второто поколение чужденци живеещи в Лондон, които са решили да градят бъдещето си на чуждо място, живеещи в чуждо общество, но отказвайки да променят бита и традициите си. Този сблъсък, това леко претопяване в краищата, там където свършва единия и започва другия свят. Това объркване, тази липса на корена, на здравата основа върху, която да се изгради следващото поколение, това затъване в мъглявата история, непознаването на себе си, тази загуба на идентичност, да не знаеш точно кой си, какъв искаш да станеш, какво харесваш, в какво вярваш…

Всички ми бяха симпатични, рядко ми се случва подобно нещо, но тук всеки се опитваше да се справи с живота по свой си начин. Толкова добре опознах героите, че и най-налудничавите им действия не ме учудиха по никакъв начин, защото ги разбирах и искрено им съчувствах. Дали защото свързах нещата с моето порастване или всеки, който чете книгата изпитва същото мога само да гадая, но за мен този роман беше истинско удоволствие – прекрасен стил, разказан простичко и толкова човешки, докосна ме дълбоко и ме накара да се замисля за себе си, за моите корени, затова колко е важно да познаваш миналото, за да се чувстваш добре в настоящето и смело да вървиш към бъдещето.

Зейди се настани със замах сред авторите, от които ще прочета всичко, което намеря – горещо препоръчвам!

enhanced-buzz-925-1375851891-21

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s