Преди да заспя

BeforeIGoToSleep

Замисляли ли сте се някога какво е паметта, способността ни да създаваме спомени краткотрайни, дълготрайни, подтиснати дълбоко в нас или натрапчиви…, замислете се какво бихме представлявали, ако някой изтрие всичко това, всичко преживяно, всяка мисъл, емоция, радост, страх…какво ще сме ние тогава…как ще знаем кои сме, какво искаме, какво обичаме, какво харесваме.
Кристин се буди всяка сутрин мислейки се за малко момиче или млада жена, не си спомня нищо за последните двадесет години, събужда се до мъж, който не познава и дните ѝ преминават в учене на нещата, които са се случили през тези безпаметни години, всеки ден започва отначало, понеже когато заспи мозъкът ѝ изтрива цялата научена през деня информация и така…ден след ден, година след година…Запознаваме се с обърканата жена сутринта в един от тези дни, изживяваме с нея целия стрес, объркване, тъга и страх, които изпитва осъзнавайки, в каква ситуация се намира, безпомощното ѝ състояние вечер, преди да заспи и да потъне в забрава с ясната мисъл, че на следващия ден всичко това ще се повтори…
Книгата се чете бързо, динамична е и има моменти, в които те държи под напрежение, но за съжаление те на се много, това непрекъснато описание на дните, които се повтарят малко дразни, а също и леко плоския сюжет, от онези книги, които си на няколко крачки пред автора.
За романа научих от филма, някой ми го препоръча и реших, че ще успея да се докосна до напрежението, което ме тресе докато четях „Не казвай сбогом“, но за съжаление книгата далеч не покри очакванията ми, филма все още не съм изгледала, от страх да не претърпя пълно крушение.
Идеята макар и не особено оригинална, те кара да се замислиш малко по-глобално за спомените и паметта като цяло, накара ме да се поровя и да прочета научни статии по темата, но от който и ъгъл да разгледаш ролята на спомените и паметта за формирането ни като личности – научен или философски, все е интересна и заслужава внимание.

За съжаление не мога да препоръчам „Преди да заспя“ на Уотсън, ако се чудите дали да ѝ отделите време, спокойно може да си я спестите и да се заемете с по-заслужаващо си четиво, например „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, ако още не сте я прочели.

9736930

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s