„Поверително от кухнята“ Антъни Бурдейн

p1010635

Ще направя едно признание, а то е че съм луд фен на Антъни Бурдейн, запалих се по неговото предаване „No Reservation“ още преди години и мисля, че съм изгледала всички епизоди по няколко пъти. Преди няколко месеца, открих, че дават по два епизода сутрин от 6 до 7 часа и така ми започваха работните сутрини, Антъни ми даваше свеж старт на деня. Привлече ме начинът по който е заснето самото шоу, виждаме един изключително различен ъгъл дори и на най-обикновените неща, предаването ни потапя не само в потайностите на кухнята, а и в културата на различни кътчета по света и за пореден път се убедих колко са свързани храната и културата. Миналата година, случайно ровейки се из една книжарница, с изненада открих „Поверително от кухнята“, но не си я взех и забравих за нея, докато сутрешните ми маратони не ми припомниха за Антъни.

Книгата е много забавна, чете се лесно, а Бурдейн е изключително добра компания, пише откровено за живота на готвача, който се оказва, че не е никак лек, дава добри съвети за готвенето и разказва интересни случки, запознава ни с ексцентрични типажи, всичко това на фона на луксозни ресторанти и адски кухни.

Винаги ми е интересно да се доближа до хора, които са открили тяхното си нещо и са отдали цялата си страст, енергия и живот на това нещо, Антъни е един от тези щастливи смелчаци и за мен беше голяма радост да надникна в живота и главата му.

Не съм сигурна, че книгата би допаднала на всеки, този шантав готвач не е лесен, лично за мен беше чисто удоволствие за няколко дни да попадна в лудия свят на Антъни Бурдейн.

Завършвам с няколко негови думи,

… характерът е далеч по-важен от уменията или миналото на работника…човек, който всеки ден идва навреме, никога не се оправдава, че е болен и прави онова, което е казал, че ще направи, е по-малко вероятно да те преметне, отколкото някой,  който има безупречна биография и препоръки, но закъснява за работа. Уменията може да бъдат научени и придобити. Характерът или го имаш, или го нямаш. Голямата стъпка разбираше, че на света има два вида хора: онези, които правят това, което казват, и всички останали.

Да напишеш нещо, каквото и да е, е един вид предателство. Дори студеното рецитиране на фактите – което аз не искам да правя – не е истинско. А събитията някак си се омаловажават, когато се разказват… Нашите движения през времето и пространството изглеждат тривиални в сравнение с парче сварено в бульон месо, миризмата на шафран, на чесън, на риба и перно.

Въпреки, че прекарах половината си живот, наблюдавайки хората, направлявайки ги, опитвайки се да доловя техните настроения, мотивация и действия, бягайки от тях, манипулирайки ги, а често и сам манипулиран от тях, те си остават мистерия за мен. Хората ме смущават.

Храната не ме смущава… Знам защо шефът ми може да се разплаче, когато съзре безупречно задушено кисело зеле за гарнитура. Цвят, мирис, текстура, композиция… и лична история. Кой знае какви обстоятелства, какви събития в далечното му минало предизвикват подобни емоции? И кому е нужно да знае? Аз знам онова, което виждам. И го разбирам. То ми е достатъчно.

anthony-bourdain

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s