Току-що завърших „Цветница“ на Вонегът, неговият опит да сглоби сам себе си, чрез есета, статии, речи. Мисля, че успява добре да се опише, такъв какъвто е, без преструвки, без пудра и грим.
Ако очаквате високо интелектуална книга, сбъркали сте човека, тук Вонегът е циничен, груб, а на места и вулгарен – такъв какъвто не го бях виждала и очаквала. Хареса ми, макар и не толкова много колкото очаквах, но след като се отърсих от предварителната си нагласа успях да го видя такъв какъвто е, а той безспорно е изключително колоритен, макар че тук не е толкова забавен и остроумен, тук лекичко повдига завесата, за да ни покаже кой е истинският Вонегът, или и този път ни пързаля и ни се присмива отнякъде.
Определено си заслужава да отделите време на Вонегътовата Цветница, мен лично на места ме накара сериозно да се замисля, на други да се засрамя, от това например, че не бях чувала нищичко за Селин. На няколко пъти ме разсмя по неговият си абсурден начин, когато четеш и възмущението ти расте до момента, в който проумееш, че това всъщност е дебелашка шега и избухнеш в смях – ненадминат е!
Едва ли има нужда точно аз да го описвам този титан, аз мога само да споделя впечатленията, които остави в мен този образ сглобен от парчета истории, а те – впечатленията ми, са повече от положителни.
Както подобава, завършвам с откъс от речта му „Фабриката за фиде“,
…Десет процента от вас сигурно се питат, защо съм озаглавил речта си „Фабриката за фиде“. Сто процента от мен с удоволствие ще обяснят:
Много е просто. Това заглавие е потвърждение на факта, че повечето хора не могат да четат или във всеки случай не обичат да четат.
Четенето е толкова трудно нещо, че повечето ни време в училище минава само в учене как се прави това. Ако бяхме прекарали толкова време в каране на кънки на лед, колкото в четене, сега щяхме да сме звезди в холивудско шоу за фигурно пързаляне, а не книжни плъхове.
Както знаете, не е достатъчно читателят да възприеме малките символи на страницата с очите си, а в случай, че е сляп – с пръстите си. След като тези символи вече са в главите ни и сме ги подредили в правилния ред, трябва да ги облечем в тъга, радост или апатия, в любов или омраза, в гняв или умиротвореност, или както е искал авторът да бъдат облечени. За да сме добри читатели, трябва дори да разпознаваме иронията – това е, когато авторът казва едно, а всъщност има предвид друго, противоречейки си за нещо, което смята за измамно.
Трябва да разпознаваме даже и шегите! Тежко и горко ни, ако пропуснем някоя шега.
Затова повечето хора се отказват от четенето.
…Глупаво ли е да се вълнуваме толкова от книги в епохата на киното и телевизията? Ни най-малко, защото способността ни да четем, съчетана с библиотека като тази, ни прави най-освободените мъже, жени и деца.
…Както и да е, тъй като сме читатели, не трябва да чакаме някой специалист по комуникациите да реши какво трябва да мислим по нататък… и как точно да го правим. Можем да пълним главите си с всичко от антилопи до ягоди, по всяко време на денонощието.
Може би още по-вълшебно е, че ние, читателите, можем толкова евтино да общуваме помежду си във времето и пространството…Самият аз веднъж описах края на света на две страници – за по-малко от едно пени, включително износването и късането на лентата на пишещата ми машина и дъното на панталоните ми.
Замислете се над това.
Киното е просто поредната протеза за човешките същества, на които им липсва нещо…Киното е идеално лекарство за хора, които не искат или не могат да четат и нямат въображение… Но пак ще повторя, че киното е ужасно скъп начин да се каже нещо на някого, като тук включвам и телевизията. Нещо повече – здрави хора, изложени на прекалено много актьори и прекалено много пейзажи, един ден могат да се събудят и да установят, че въображението им е мъртво.
Единственото ми известно средство против това е библиотеката… и способността да се чете.
Книжен свят 