„Мария-Антоанета“

Marie_Antoinette_Young2

Това беше първата ми среща със Стефан Цвайг и чувствата ми след нея са смесени.

Започнах книгата провокирана от любопитство основно към автора, а не толкова към героите и историята. В началото категорично не харесах Мария-Антоанета и Луй XVI, не им съчувствах особено, а още по малко ги разбирах, но това беше в началото. Някак си неусетно влязох в историята и въпреки антипатията си започнах да им се ядосвам и макар, че съдбата им ми беше известна, започнах да се вълнувам и да искам да ги спася по някакъв начин. Осъзнах, че те нямат вина затова че са слаби, разглезени и нерешителни, та те не са научени на друго, те са родени, за да се забавляват да посещават балове, да ловуват и да не се обременяват с нищо сериозно, цялата аристокрация тогава е била такава. И в началото на управлението си, в ранните си години и двамата правят точно това, забавляват се запълвайки безкрайното си време с всякакви безсмислени дейности, без да обръщат дори и малко внимание на политическата обстановка, без да се интересуват от нищо важно и съществено, управляват народ, който никак не познават.

Иронията е в това, че ако са имали шанса да се родят поколение по-рано съдбата щеше да е далеч по-благосклонна към тях, сигурно щяха да останат в историята като спокойния добряк и малко ексцентричната кралица, но уви паднало им се е да живеят в по-интересни времена.

Хареса ми как на фона на назряващата революция, виждаме в пълнота объркването и неразбирането на тези уплашени и нерешителни хора, как в началото мислят, че всичко това ще отмине, как не могат да прогледнат и да видят мащабите на огромното събитие, което се случва под прозорците им, и как накрая парализирани от нерешителност се погубват, вземайки най-лошите решения.

Лесно е от разстоянието на времето да ги съдим, защо са направили това, или не са постъпили по друг начин, но нека не забравяме, че когато човек е в окото на урагана му е много трудно да проумее мащабите на бедствието.

Друг интересен момент за мен беше чувството породило се от съзнанието, че това наистина се е случило, че те са били живи хора като нас, мислили са, чувствали са, съжалявали са и са се терзали до самия си край – каква съдба! Мария-Антоанета напълно се реабилитира в очите ми заради смелото ѝ и достойно решение да сподели съдбата на съпруга и децата си, въпреки че на няколко пъти е имала възможност да се измъкне сама, ясно съзнавайки какво я очаква във Франция.

Книгата е интересна по толкова много причини, характера и личността на Кралицата са напълно разгърнати, историческите събития са повече от интригуващи, кара те да се заровиш и да научиш малко повече за тези смутни времена.

2991453685_1888ae039e

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s