„Сидхарта“ Херман Хесе

В библиотеката ми съотношението между прочетените и непрочетените книги е около 50 на 50, не го правя съзнателно, просто желанието ми за нови книги явно е по-голямо от възможностите ми за четене, но наскоро прочетох за библиотеката на Умберто Еко и вече гледам на непрочетените книги по коренно различен начин. Чувството да застанеш пред толкова незнайни съкровища ми действа повече от вдъхновяващо. Защо разказвам това ли, ами понеже „Сидхарта“ на Херман Хесе ме очакваше търпеливо още от пролетта, получих я като подарък от вече бивш колега, когото занапред ще свързвам с книгата и по този начин винаги щом се сетя по някакъв начин за нея ще я свързвам с него, каква сила имат книгите само…

Е добре де, ето и малко за творбата, която е абсолютно неописуема, прочита ѝ отнема няколко часа, но думите ѝ дълго ще отекват в душата ми. Това е разказ за търсенето на смисъл, за опита и пътя по който тръгваш към целта, към просветлението. Разказ за жертвите, които трябва да направиш, за борбата със себе си, за падането и извисяването, за красотата, болката и радостта. Това е разказ за живота – онзи осъзнат живот, в който не можеш да избягаш от съдбата си, от себе си и от изборите си. История за порастването, остаряването и помъдряването…

Книгата ме вдъхнови да се опитам да стана по-осъзната, обърна ме навътре към себе си и ми помогна да погледна дълбоко в сърцето си. Преживяванията ми докато четях тези красиви думи бяха наистина разтърсващи. Не мога да знам дали аз уцелих точното време и настроение за книгата или тя би подействала така на всеки, но съм убедена, че колкото повече хора се докоснат до това четиво, толкова по-добре за всички.

Красиви бяха луната и звездите, красиви бяха потокът и брегът, гората и зъберът, козата и бръмбарът, цветето и пеперудата. Красиво и приятно бе да бродиш из света като току-що пробудено дете, със сърце, разкрехнато за всичко, което се намира наоколо, без никакво подозрение… Всичко това беше съществувало винаги, но той не го бе забелязвал; той не бе съществувал редом с него. Сега обаче съществуваше, сега беше част от него. Светлина и сянка минаваха през погледа му, звезди и луна минаваха през сърцето му.“