„Годините“ Вирджиния Улф

51vuxnU0fPL._SY344_BO1,204,203,200_

Титаничният ми сблъсък с Улф и „Годините“ започна преди около две години, когато започнах книгата, докарах я почти до края, но я четях толкова разпокъсано, че съвсем се бях омотала и почти нищичко не разбирах, кой, кой е, това прескачане година след година, каква е връзката между героите, напълно се загубих в историята и така и не довърших книгата.

Може би сега е моментът да си призная, че аз съм от онези упорити мазохисти, които дочитат всяка започната книга докрай, не мога да си представя, че колкото и да не ми допада, ще оставя книгата недовършена.

Възхищавам се на хората, които с лекота и при най-малкото отегчение захвърлят книгите, без да се терзаят, че не са ги дочели. Опитвала съм на няколко пъти и може би „Годините“ щеше да бъде първата изоставена от мен книга, ако не ми дразнеше погледа всеки път щом погледнех към библиотеката. И понеже в момента разполагам с лукса да имам достатъчно време за четене, реших да я започна отначало. Така и направих – отне ми седмица и този път внимавах, дори си записах героите и връзките им, за да не изпусна нишката и за да успея да се съсредоточа изцяло върху действието.

Всъщност книгата ми хареса, ако се чете внимателно и ѝ отделите нужното време, ще ви потопи в един свят, който е колкото екстровертен, толкова и интровертен, не знам дали този поглед върху мислите и чувствата на героите е характерен за Улф, понеже си я бях забранила преди да се преборя с  „Годините“, но определено ми хареса различния начин на писане и съответно на възприемане на нещата.

Проследяваме историята, виждайки замръзнали сцени и картини от живота на семейство Парджитър, фрагменти разхвърляни през годините, късчета живот видени през очите на някой от семейството. Всичко е като бледи щрихи от картина, която се рисува пред очите ни, долавяме атмосферата на Лондон, виждаме или по-скоро усещаме промените, чрез героите, които са загубени и объркани, всеки един, от тях в някакъв момент си задава въпроса „Къде съм, какво правя сега?“

Годините минават забързано, пред очите ни, героите остаряват и побеляват. Има нещо дълбоко носталгично в историята, някакво чувство на безвъзвратна загуба и липса на смисъл, защо се случи така, кога се объркаха нещата, така ли трябваше да стане – все въпроси, чиито отговори не намираме до края.

Историята за дълго ще остане в мислите ми, различна е и определено не е от лесните четива. Може би аз не подходих достатъчно отговорно и сериозно първия път, или не съм била готова за нея, не знам, но знам, че без досадния навик да дочитам всичко докрай, щях да изпусна тази толкова интригуваща и обогатяваща среща с така различната Вирджиния Улф.

path_108396

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s