„Просто деца“ Пати Смит

Официално обявявам ноември за месец на (авто)биографиите, продължавам да разказвам за срещите си с толкова различни личности, обединени от това, че са оставили дълбоки следи във времето и историите им си заслужават да бъдат споделени.

Признавам си, за пореден път, че преди да отворя книгата не знаех много повече за Пати Смит, отколкото можеше да се прочете за нея на гърба на „Просто деца“ (Изд. „Махалото“ 2011г.), дори когато впоследствие ровех за още информация из Google, доста се обърках, понеже има цели две Пати Смит, тази Пати е моята Пати, за която ще ви разкажа

images

а тази е съвсем друга Пати Смит, която се оказа далеч по-популярна из Интернет

scandalwarrior1

Исках да направя това уточнение в самото начало, за да не се чудите за коя точно Пати е книгата, чието ревю четете в момента.

И след като изяснихме този въпрос е време да споделя впечатленията си от книгата. Оказа се, че това е едновременно биография и автобиография, понеже Пати описва и живота на сродната си душа – Робърт Мейпълторп. Всъщност Пати прави нещо, което не съм срещала досега, тя загърбва себе си, за да опише Робърт, колко рядко можем да видим такова нещо, особено при звезди от нейния ранг. Това говори достатъчно какво сърце носи Пати, тя ни потапя в онези трескави години, когато цяло едно поколение се е пробуждало и е започвало да се бунтува срещу консуматорското общество, когато младите творци са търсели нещо повече от живота в къщичка с бяла ограда. Чрез Пати ставаме преки свидетели на онова общество, което се е събирало в легендарния хотел „Челси“, докосваме се до Боб Дилън, Джанис Джоплин и Джими Хендрикс, Пати Смит безспорно е не само техен съвременник, но и звезда от същия ранг. Пати впечатлява с ерудиция и знание, със слабостта си към литературата и поезията с непрестанно търсещият си дух.

Чувствата ми към Робърт обаче останаха смесени, оказа се прекалено различен и провокативен за моите разбирания и вкус, в книгата се разказва за младежките им години, за това как едни търсещи и горящи от нетърпение да опитат от всичко в живота деца, намират и загубват себе си, не мисля, че има по-подходящо и точно заглавие за тяхната история.

В крайна сметка и двамата успяват да станат известни и разкриват таланта си, но в един момент пътищата им се разделят и всеки поема към своята съдба, това не им пречи да останат близки приятели за цял живот.

Нещото което силно ме отблъсна в Робърт беше неговата мания и преклонение пред Анди Уорхол, а аз наистина не го харесвам, заради целият фалш и всичките му преструвки, заради всичко пластмасово и изкуствено, което налага като „изкуство“. Заради неприятния му и отблъскващ характер, съжалявам, ако засягам някого с думите си, но това са моите лични усещания и мнение за този човек. Преди години не знаех много за него и за неговото „изкуство“, но случайно попаднах на филма „Factory Girl“ и историята на Еди Седжуик толкова ме потресе (впоследствие изгледах и прочетох всичко, което успях да намеря за тях), че Анди Уорхол ми падна в очите за вечни времена.

Това беше и причината от самото начало да бъда силно отблъсната от Робърт, който в стремежа си да стане също толкова известен и скандален като Анди, беше тръгнал по много грешен път, който за съжаление го отведе до много лошо място. Жалко е когато ставаш свидетел на това как един безспорно талантлив човек е готов да плати буквално всяка цена, за да стане популярен, за мен беше наистина мъчително да виждам как това надарено момче затъва все повече в един мръсен и тъмен свят от където за съжаление няма измъкване. В такива моменти осъзнаваш колко е тънка границата между редно и нередно и как веднъж преминал я, ако не се осъзнаеш навреме си загубен, погубвайки сърцето и душата си, прекланяйки се пред фалшиви идоли. Няма съмнение, че Робърт е много талантлив, творбите му макар и стряскащо скандални спират дъха и са повече от интригуващи, но не можеш да не си зададеш и логичният въпрос, ако този талант беше насочен в правилната посока, към нещо добро, колко ли повече щеше да ни обогати.

А какво да кажем за Пати, през цялото време тя остава встрани от този път и успява да се запази, развивайки се като творец, аз я възприемам най-вече като поет. Описвайки живота, който се случва около нея и най-вече този на Робърт, тя ни допуска в мислите и в чувствата си, така неусетно страница след страница успяваме да се докоснем до нея и колкото повече четем, толкова по-близка я усещаме.

Пати Смит е прекрасна, не очаквайте лековато четиво, животът на Пати не е бил лесен и всяка трудност е оставила дълбоки белези върху сърцето ѝ, с възхитителна откровеност и горчива усмивка, тя ни разказва за тъжните събития в живота си. Рядкост са хората, които пречупват живота през изкуството, които изживяват мъката, любовта и тъгата, чрез творчеството си, радвам се че открих Пати чрез собствените ѝ думи, горещо ви препоръчвам да я опознаете и вие.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s