Нека големият свят се върти на Колъм Маккан

51thaX26D+L._SY344_BO1,204,203,200_

От доста време не съм споделяла (публично) впечатленията си от някоя книга и причината затова не е защото съм спряла да чета, даже напротив – чета повече от всякога, но все не намирах необходимата нагласа да седна и да запиша мислите си. Предполагам, че беше някакъв период, в който можех само да приемам, без да предавам…, но да не се отплесвам излишно. „Нека големият свят се върти“ на Колъм Маккан ме изтръгна от това, да го наречем пасивно четене, след прочита й ми се иска да разкажа на всички тази прекрасна история, иска ми се да накарам възможно най-много хора да отделят от времето си и да я прочетат, защото наистина си заслужава.

Истината е че не си спомням от къде и кога съм си взела книгата, наскоро се преместихме и подреждайки библиотеката си я забелязах, поставих я на централно място и оттам се гледахме нерешително около два месеца. Все я пренебрегвах и грабвах нещо друго и така до миналата седмица, когато я отворих и не можах да се отлепя от нея цели три дни. Разказът до такава степен ме обсеби, че не ми излиза от главата, а героите ме посещават и насън. С толкова живи и истински образи не съм се сблъсквала, може би от срещата ми с Оскар Уао (за която скоро ще разкажа).

След такава книга ти се иска да отвориш прозораца и да изкрещиш на света, че животът е прекрасен, оглеждаш се и виждаш малките тривиални неща, които изграждат дните ни, вглеждаш се по-дълбоко в детайлите и започваш да възприемаш света по-различно. Отваряш широко очи и започваш да забелязваш чудесата около себе си – мил жест, усмивка, дочута песен, смях, слънчев лъч, всички тези малки парченца живот. Чудесна е тази силна близост, която авторът създава между теб и героите, можеш да ги видиш, да ги докоснеш, да ги чуеш, допуска те до най-интимните им мисли и чувства. Това е онова което те кара да обичаш всеки от тях и ти напомня, че всички ние сме прекрасни същества, независимо колко дълбоко в себе си сме скрили красотата, тя винаги намира начин да блесне, дори да е в един-единствен миг в живота ни, тогава тя озарява всичко. Точно този мимент, този блясък е успял да улови и запечата във времето авторът, затова и разказът е толкова потресаващо добър.

Книгата е вдъхновяваща, написана е с толкова любов към човека, след нея виждаш, че хората са чудесни, че животът е невероятен и от теб зависи как ще го изживееш, сам взимаш решенията и определяш съдбата си. Маккан е направил така, че всеки от героите му да бъде разбран и в края на разказа едва ли някой може да обвини някого за пътя по който е поел и изборът, който е направил. Защото пред теб се е разкрил животът на всеки от тях и ти си го опознал наистина добре, това ти помага да проумееш действията му, не е нужно да одобряваш решенията му, но ги разбираш.

Това е толкова дълбока и трогателна история за живота, който въпреки всички трудности и изпитания, които ни поднася си струва, защото точно на този мрачен фон всяка малка добрина и топлина светят по-ярко от всякога.

Горещо препоръчвам книгата на всеки, прочетете я – заслужава си!

20160403_074145

 

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s