„Момичето от влака“ Паула Хоукинс

orig-50475459778634832

„Момичето от влака“ на Паула Хоукинс (Изд. Enthusiast 2016) е тоталният хит в момента (към днешна дата оглавява класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавана художествена литература), затова нямаше как да не се изкуша и аз да я прочета.
Като цяло не си падам много по трилърите, но широката популярност на заглавието, филмът, който тече в момента по кината и най-вече сравняваненията с „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин (която тотално ме беше обсебила) сериозно запали любопитството ми.
Мога да кажа, че се чете изключително лесно и бързо, ако това са положителни качества, с това мога да я похваля. За съжаление нищо друго добро не мога да кажа за тази творба, според мен колкото бързо и лесно се чете също толкова и се забравя.
Мога да изброявам наистина много неща, които не ми харесаха, като изключително плоските герои, чийто черти в характера бяха толкова засилени, че изглеждаха повече от недостоверни, а на места и направо нелепи. Мога да посоча и ограничения ни поглед, който за структурата на романа беше важен, но можеше да се изпипа далеч по-добре, мога да продължа с кратките и странни изречения и изобщо целия стил на писане, който също може би е търсен ефект, но мен определено не ме грабна. И въпреки всичко щях да си затворя очите за всички недостатъци на които се натъкнах, ако историята ме беше помела, ако бях разтърсена, изненадана или шокирана, но не – нищо такова не се случи… Всъщност истината е че в самата идея има огромен заряд и неизчерпаем потенциал, може би и заради това съм толкова разочарована, понеже в началото започваш да гадаеш и да си измисляш всякакви сценарии и да си мислиш как всеки момент ще ти отнесат главата, измисляш налудничави възможности и комбинации докато не откриеш, че авторката те води към възможно най-скучната посока. Когато сам измисляш далеч по-интересна история няма как да не се чувстваш измамен и отегчен когато ти се разкрива възможно най-тривиалния сценарий, който бях отхвърлила като супер скучен още съвсем в началото. Честно си казвам, че колкото повече стигах до развръзката толкова повече не ми се четеше, а последните страници ги довърших само защото се надявах, че ще стане нещо поне малко по-странно и интересно, което разбира се не се случи.
И така, не обичам да пиша негативни ревюта, обикновено ако нещо не ми хареса го оставям за себе си, но сега реших да си кажа. Не мога да разбера как може това четиво да бъде сравнявано с нещо толкова интригуващо и непредвидимо като „Не казвай сбогом“ и изобщо не разбирам как толкова посредствена книга може да се превърне в такъв хит, но това е положението.
За мен най-неприятното беше да видя как една наистина добра идея може да се превърне в нещо толкова посредствено, не знам какви са били причините за това, но ако Хоукинс имаше малко повече смелост (а може би и талант), можеше да създаде истински шедьовър.
Не ми се коментират „сериозните“ теми засегнати в книгата като алкохолизма и домашното насилие, защото повърхностния и кух начин по който са представени е направо обиден за толкова дълбоки проблеми.
Ако трябва да избера една дума, с която да опиша книгата, без колебание това ще е разочарование.

Планирала съм да изгледам филма, може пък режисьорът и актьорите някак си да са спасили нещата.

Пожелавам ви прекрасен ден!

download

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s