„Неграмотното момиче, което можеше да смята“ Юнас Юнасон

15977757_10210440891810550_3663216602495866863_n

Започвам с уговорката, че според мен хората се делят на два вида, такива които разбират и харесват хумора на Юнас Юнасон и такива, които изобщо не намират нищо забавно в книгите му и никак не го харесват. До сега не съм попадала на човек, който е споделил мнение, че става или се чете – или си очарован или не можеш да го понасяш. Веднага си признавам, че се числя към първата група, с Юнасон определено сме на една вълна, обожавам стила му, разсмива ме до сълзи и ми доставя истинско удоволствие да чета небивалиците, които е сътворил.
Така, че приемете мнението ми като изключително пристрастно и субективно.
„Неграмотното момиче, което можеше да смята“ (Изд. „Колибри“ 2015г.), попадна в ръцете ми под формата на подарък-изненада, преди по-малко от година.

Нямам намерение да разказвам нищичко от историята, само ще кажа, че и тук стъпил в реалността, Юнасон те отнася в света на абсурда, надсмивайки се над излишната сериозност, със замах разбива стереотипите и засяга сериозни проблеми, които пречупва през неговата призма вкарвайки ги в шантавия си свят. И тук имаше моменти в които се смях с глас, просто натрупвайки една след друга все по-невероятни случки, няма как в един момент да издържиш и да не избухнеш.
Героите са невероятно колоритни и ексцентрични, ще се срещнете с анархисти, гении, глупаци, крале, графини, параноици, скъперници и какви ли още не, някои са симпатични и чаровни, а други не чак толкова, но всички се открояват с ярка индивидуалност. Тези чудаци се забъркват в невероятна плетеница от приключения, изпълнени с премеждия и опасности ситуации, борещи се да спасят света, защото на всичкото отгоре притежават и една атомна бомба попаднала случайно в тях и от която всячески се опитват да се отърват…
Определено понякога имам нужда от подобно разтоварващо четиво, което да ме откъсне от всичко нормално и да ме отведе в един свят на абсурда, където да се посмея на воля. Очарователен е начина по който ме накара да се чувствам книгата, в историята всичко е възможно и точно това докосване до абсурда те кара да не вземаш толкова на сериозно себе си и света.
И накрая, все пак да отбележа, че ако „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“ не ви е допаднал, няма никакъв смисъл да се мъчите да „преоткривате“ Юнасон, той и тук си е същия (също толкова брилянтен и забавен), така че спокойно може да си спестите тази книга. Но ако Старецът ви е оставял без дъх от смях, не се колебайте да се срещнете с автора, който и тук е във вихъра си!

15965517_10210440895050631_2011945918819877043_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s