„Тесният път към далечния север“ Ричард Фланаган

17202969_10210966725596066_3073564747666642899_n

Прочетох „Тесният път към далечния север“ на Ричард Фланаган (ИК „Колибри“ 2016) преди няколко месеца и честно да си кажа нямах никакво намерение да споделям впечатленията си, но от няколко дни из главата ми се въртят цели пасажи от книгата и реших, че това е единствения начин да  се освободя от нея.

Всъщност съпротивата ми идваше от това, че към средата на книгата се запитах колко пъти ще си причинявам това да чета разкази за Втората световна война, но вече беше късно, книгата толкова ме беше обсебила, че с мъка се откъсвах от нея. Отново ме беше завладяло същото чувство като да гледаш катастрофа и да не можеш да отлепиш поглед от ужасната картина.

Да, това е поредната книга за войната и тук не са ни спестени ужасът и безумието и тук всяка следваща страница е пропита с мизерия и страх и тук виждаме, чуваме и усещаме вкуса й.  Книгата не е лесна за преглъщане, а на места е толкова натурално описателна, че стомахът ти се обръща, тук открих може би най-гадната смърт описвана някога някъде. Та, да, книгата не е никак лека, но е написана толкова добре, че въпреки ужасите не можеш да спреш да четеш.

Мисля си, че историите за войната в основата си са еднакви във всички тях има глад, мизерия, страх, ужас, хора превърнати в същества без воля, разум и надежда, за които смъртта е лек и утеха. Във всички тях виждаме тази извратена лудост, как милиони хора са заразени с това зло, не мога да си обясня този феномен, зараждането на комунизма и на фашизма, мисля си какво им е било станало на толкова много хора, в кой момент са се пречупили и са повярвали, че извращенията и ужасиите, които са се ширели около тях са нещо нормално. Това са въпроси, които не спирам да си задавам, всеки път когато чета за Втората световна война, знам че няма разумен отговор, едва ли някой може да го обясни разбираемо на днешните хора. Мисля си, че щом веднъж е дошло такова масово зло, то значи че във всеки момент може отново да се появи, кой знае. Според мен една от превенциите е да не забравяме какво е способен да причини човек на човека и да не спираме да четем и да говорим за това.

И въпреки, че в основата си историите за войната да са еднакви, то всяка една е различна, защото се отнася до съдбата на отделния човек и семейство, които са били докоснати от нея. Колкото жертви и потърпевши е имало толкова различни истории могат да се разкажат и всяка от тях ще е интересна и специална, защото е парченце от огромния пъзел на световната ни история.

Конкретно в тази история проследяваме живота на Дориго Еванс, срещаме го в залеза на живота му, когато вече е понесъл на раменете си славата на герой от войната, успял хирург и изтъкнат член на обществото. Бавно започваме да се връщаме назад в детството му, минаваме през младостта му, изживяваме с него първите му любовни трепети и тръгваме заедно на война, с него сме и когато е пленен от японците и виждаме съвсем отблизо живота на военнопленниците в един кошмарен пущинак принудени да полагат чудовищни усилия и труд опитвайки се да изградят железопътна линия в средата на джунглата, които умират от глад, мизерия и болести. Завръщаме се с него в родната Австралия и продължаваме да го следваме до настоящето, в което сме се запознали, историята на живота му прави един своеобразен кръг. По пътя си Дориго среща приятели, врагове и жени, историите на част от тях ни е разказана от Фланаган, като прозорчета към живота им, това допълнително обогатява разказа придавайки му още по-голяма дълбочина.

Книгата определено си заслужава, ако искате нещо смислено и дълбоко, то тя е точно за вас.

Препоръчвам!

17202969_10210966725596066_3073564747666642899_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s