„Мозъкът това си ти“ на Дейвид Игълман

Прочетох „Мозъкът това си ти“ на Дейвид Игълман (Изд. „Сиела“, 2017г.) преди повече от месец и все се каня да напиша няколко думи за нея, защото книгата наистина заслужава да й отделите малко от времето си.

Признавам си, че имам слабост към всичко свързано с начина ни на мислене и възприемане на света, чета наред всичко, което ми попадне по темата и мозъкът ме плаши и очарова от години. Безспорно най-доброто за всеки любител на темата е „Мисленето“ на Даниъл Канеман (Изд. „Изток-Запад), но ако нямате време за нея, защото обема й е сериозен (около 600 страници), то Дейвид Игълман ви предлага чудесна алтернатива. В сравнително малкия си обем от двеста страници авторът е събрал изключително интересен материал.

Всяка глава е посветена на определена функция, която изпълнява мозъка, кара те да се замислиш за неща, които в ежедневието си правим съвсем автоматично, като писането на този текст например, или ходенето или помръдването на малкия пръст на дясната ръка. Но когато видиш колко сложен е механизмът на действие за едно „най-елементарно“ движение и колко трудно е то да се симулира от машина, например тогава осъзнаваш колко съвършено работи човешкото тяло, което е пряко контролирано от мозъка.

Научих изключително полезни неща, може би най-интересните части за мен бяха как се развира мозъкът и колко различно работи при бебетата, децата, юношите и възрастните хора, колко е пластичен и адаптивен и как когато една част от него не функционира добре или изобщо, как се активират други части, които поемат изцяло или от части работата извършвана от увредения участък.

Книгата е пълна с много интересни факти, описани са много заболявания и случаи на хора с различни проблеми, които са участвали в експерименти, резултатите от които са поразителни, показвайки за пореден път колко малко познаваме мозъка си.

Мога да напиша още много неща, но ще ви оставя сами да откриете какво от всичко описано ще породи във вас интерес да научите още, защото от мозъците ни зависи абсолютно всичко, от начина по който мислими и се изразяваме и как възприемаме себе си и света до това да дишаме, чуваме, виждаме и усещаме.

Признавам си, че към книгата ме изкушиха от издателството, с тяхната масирана реклама, по едно време буквално навсякъде виждах корицата на книгата и чувах отзиви за нея, така че не беше никак случайно, че беше една от първите ми покупки от тазгодишния пролетен панаир. И въпреки, че авторът е описал точно тази ни слабост да попадаме в капана на реклами и да избираме това, което ни се натрапва, точно за този си избор никак не съжалявам.

Преди да си купя книгата прочетох и това интервю с Дейвид Игълман, което съвсем наклони везните в негова полза, той успява с лекота да обясни наистина сложни процеси, а свежото му чувство за хумор успява да направи и най-суховатите части забавни и лесни за четене и разбиране. Самият той още в началото казва, че това не е научна литература, а по-скоро книга за хората, които (като мен) са любопитни как точно работи мозъкът – този властелин на тялото, мислите и чувствата ни.

Ето и няколко цитата, за тези от вас, които още се колебаят:

„Като се има предвид колко централно място заема мозъкът в живота ни, навремето се питах защо нашето общество толкова рядко говори за него, предпочитайки да изпълва ефира с клюки за знаменитости и риалити програми. Сега обаче си мисля, че тази липса на внимание към мозъка може да се възприеме не като недостатък, а като знак – ние сме толкова погълнати от своята действителност, че ни е неимоверно трудно да осъзнаем, че изобщо сме погълнати от нещо.“

„Този проект се опитва да хвърли мост между академичната литература и живота, който водим като мозъкопритежатели.“

„Формата на хълмовете и долините в мозъка е до голяма степен една и съща при всички хора, но по-тънките подробности отразяват по личен и неповторим начин къде сте били и кой сте вие. Макар че повечето промени са твърде малки, за да бъдат забелязани с невъоръжено око, всичко, което сте преживели, е променяло физическата структура на мозъка ви – от експресията на гените през разположението на молекулите до архитектурата на невроните. Семейният ви произход, културата ви, приятелите ви, работата ви, всеки филм, който сте гледали, всеки разговор, който сте водили – всички те са оставили своите следи в нервната ви система. Тези незаличими, микроскопични отпечатъци се натрупват, за да ви направят това, което сте, и да ограничат онова, което можете да станете.“

18881777_10211798664434017_2393913816623364460_n

Горещо препоръчвам!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s