Получих Мозайка от убийства на Антъни Хоровиц (Изд. Еднорог 2018г.) за Св. Валентин, който не празнувам, но пък не можех да върна подобен подарък. Прочетох я точно за три дни, не ми се беше случвало да потъна толкова дълбоко в история след Ще се видим там горе, не че двете книги имат нещо общо.
Мозайка от убийства си е криминале отвсякъде, но написано и поднесено ни в две времеви плоскости, в две реалности и това му придава дълбочина и го прави далеч по-интересно. Всъщност самият стил на писане много ми допадна, героите също, бавното разплитане на двата случая също ме държа в напрежение буквално до края. Може би с едно съвсем малко отклонение, което ми дойде малко в повече всичко беше съвършено и ми достави невероятно удоволствие.
Истината е че харесвам кримките, макар че май от Агата Кристи не си спомням да съм чела нещо, обичам повече Ю Несбьо и инспектор Хари Хуле, чийто истории винаги ми правят компания когато се чудя какво да подхвана. Хоровиц също създава един класически детектив, макар и по неговия си начин. Тук има много повече от Агата Кристи и от сър Артър Конан Дойл, но вплетени в една по-мащабна и съвременна картина, безспорно Хоровиц отдава почит към жанра по един много креативен начин.
Истината е че главната героиня – Сара ми допадна страшно много, целият ѝ начин на живот и характер до голяма степен ми бяха симпатични и през цялото време бях на нейна страна. И въпреки, че в даден момент започнах да се досещам, кой е извършителя, до самия край ми беше интересно.
Трудно е да се пише за подобни книги, защото всичко в тях трябва да се открие от читателя, който парче по парче да подреди пъзела. Историята е разказана много увлекателно и още от първите страници разбрах, че с Хоровиц ще си допаднем. Наистина си прекарах много добре в компанията на героите му, които бяха много интересни и живи, а самото разплитане на случаите ми достави голямо удоволствие. Накара ме да се заредя с криминалета и веднага след него изчетох и Прилепът на Несбьо. Явно тази година ми е тръгнала така, защото започнаха с Преди катастрофата на Ноа Хоули. Напоследък все на там ме влече към криминалета и трилъри, които се четат много бързо и те държат в напрежение през цялото време, мисля че този жанр най-много ме разтоварва. Обичам между две по-сериозни книги да мина през нещо такова наелектризиращо и мистериозно.
Много пъти съм казала, че обичам да пътувам чрез книгите, Хоровиц ме пренесе в английската провинция и в Лондон, харесва ми да посещавам различни места, а Лондон ми е особено любим. Може би заради Вирджиния Улф, която ме накара да се влюбя в него години преди да го посетя. Може би това е още една от причините поради, които толкова ми допадна книгата, а и Сара, която имаше страхотна професия и характер. Това надникване в живота ѝ също много ми хареса. Не съм убедена, че всеки би харесал книгата поради същите причини, но съм сигурна, че всеки би намерил нещо в нея което ще му доставило удоволствие да я прочете.
Горещо препоръчвам!
Книжен свят 