„Просто деца“ Пати Смит

Официално обявявам ноември за месец на (авто)биографиите, продължавам да разказвам за срещите си с толкова различни личности, обединени от това, че са оставили дълбоки следи във времето и историите им си заслужават да бъдат споделени. Признавам си, за пореден път, че преди да отворя книгата не знаех много повече за Пати Смит, отколкото можеше да се…

„Мария Кюри“ Анри Жидел

  От много време биографията на Кюри беше влязла в списъка ми със задължителни четива, но все отлагах купуването ѝ до момента, в който пуснаха едно изкушаващо намаление по случай Денят на будителите и тя не се озова сред поръчаните от мен книги. Оказа се, че не знаех почти нищо за Мария Кюри, да бях чувала, че има…

„Даото на Уили“ Уили Нелсън и Търк Пипкин

Уили Нелсън ми допадна до такава степен, че ще подаря книгата поне на няколко приятели. Изобщо не съм подозирала, че Уили е бил такъв мъдрец, кога се е превърнал в такъв, дали когато е споделял музиката си с хилядите си почитатели, или в самотните часове, които е прекарвал наблюдавайки пътя от караваната си – „Бодлива…

„Черният лебед“ Насим Никалъс Талеб

След прочита на „Черният лебед“ („ИнфоДАР“, 2011) дълго мислих и се взирах в себе си, за да открия отправната точка от която наблюдавам и анализирам света, Талеб ме завъртя на 180 градуса и разлюля всичко, което преди ми се струваше здраво и стабилно, накара ме да погледна нещата от друг ъгъл и да видя различна перспектива…

Бенджамин Франклин – Автобиография

Срещата ми с автобиографията на Франклин беше планувана още преди месеци, понеже на доста места бях срещала положителни отзиви за нея, които пробудиха в мен желанието да я прочета. Едва ли някой ще сбърка с тази поучителна книжка, която открехва вратата към един друг свят, в който думи като чест и достойнство все още не…

„Мария-Антоанета“

Това беше първата ми среща със Стефан Цвайг и чувствата ми след нея са смесени. Започнах книгата провокирана от любопитство основно към автора, а не толкова към героите и историята. В началото категорично не харесах Мария-Антоанета и Луй XVI, не им съчувствах особено, а още по малко ги разбирах, но това беше в началото. Някак си…

Цветница от Кърт Вонегът

Току-що завърших „Цветница“ на Вонегът, неговият опит да сглоби сам себе си, чрез есета, статии, речи. Мисля, че успява добре да се опише, такъв какъвто е, без преструвки, без пудра и грим. Ако очаквате високо интелектуална книга, сбъркали сте човека, тук Вонегът е циничен, груб, а на места и вулгарен – такъв какъвто не го…