„Ще се видим там горе“ Пиер Льометр

Мога да се похваля, че книжната ми година започна много добре, за силния старт определено допринесе и „Ще се видим там горе“ на Пиер Льометр (ИК „Колибри“, 2015г.). Бях чула наистина много добри отзиви за книгата, а и самото заглавие ме изпълни с любопитство, така че се сдобих с нея още през есента. Прочетох я…

„Тангото на старата гвардия“ Артуро Перес-Реверте

Току-що завърших книгата и още съм под силното й въздействие, в мен бушуват толкова противоречиви чувства и объркани мисли, но все пак ще се опитам част от тях да подредя тук. Първо да отбележа, че това беше първата ми среща с автора, който ми беше препоръчван горещо от толкова много хора, че се чувствах леко…

„Неграмотното момиче, което можеше да смята“ Юнас Юнасон

Започвам с уговорката, че според мен хората се делят на два вида, такива които разбират и харесват хумора на Юнас Юнасон и такива, които изобщо не намират нищо забавно в книгите му и никак не го харесват. До сега не съм попадала на човек, който е споделил мнение, че става или се чете – или…

„Ужас“ Дан Симънс

Прочетох „Ужас“ на Дан Симънс (Изд.“Изток-Запад“, 2013г.) миналата година по това време, но все отлагах да седна и да напиша какви са впечатленията ми, но откакто сериозно захладня и дойде зимата все за нея си мисля. А и установих, че през миналата година не съм писала за най-любимите книги, които прочетох и сега ще се опитам…

Промоции и препоръки

През тази студена есен ноември ще ни стопли със страхотна промоция, в Деня на народните будители няколко от големите издателства правят 50% отстъпка на книгите си, става дума за „Сиела“, „Еднорог“ и „Ера“. Мислих доста върху списъка ми с любими произведения и достигнах до извода, че вместо това ще ви препоръчам някои от любимите ми автори на които да…

Нека големият свят се върти на Колъм Маккан

От доста време не съм споделяла (публично) впечатленията си от някоя книга и причината затова не е защото съм спряла да чета, даже напротив – чета повече от всякога, но все не намирах необходимата нагласа да седна и да запиша мислите си. Предполагам, че беше някакъв период, в който можех само да приемам, без да…

„Даото на Уили“ Уили Нелсън и Търк Пипкин

Уили Нелсън ми допадна до такава степен, че ще подаря книгата поне на няколко приятели. Изобщо не съм подозирала, че Уили е бил такъв мъдрец, кога се е превърнал в такъв, дали когато е споделял музиката си с хилядите си почитатели, или в самотните часове, които е прекарвал наблюдавайки пътя от караваната си – „Бодлива…