„Пътят към ада е постлан с добри намерения“, макар, че фразата е съществувала много преди Даниел МакГауан (McGowan) да се роди, не мисля че има по-точно изречение, което да описва живота му.
Филмът е разказ за живота на Даниел, за това как от добронамерен любител на природата се превръща в един от най-опасните еко-активисти, наречени по онова време заплаха № 1 за вътрешната сигурност на Щатите. Всичко започва съвсем невинно Даниел се запознава със съмишленици, членове на организацията Earth liberation front, която активно започва да се бори срещу унищожаването на природата. И така започва всичко, организацията бавно се превръща от сбирка на добронамерени хипита, които протестират мирно по клоните на дърветата за спасяването на гората в радикална групировка от анархисти, които използват палежи и взривове, за да постигат целите си.
Това е разказ за драматичния живот на един човек, който е започнал с доброто намерение да спасява гората, планината и изобщо природата, а се е превърнал в терорист, който взривява фабрики и курорти нанасяйки щети за милиони, превръщайки се в един от най–издирваните хора в Щатите.
Това е една тъжна история за това как след като започнеш да отговаряш на насилието с насилие, колкото и благородна да е каузата ти, неизбежно се превръщаш в насилник, за това как може да се опетни една чиста идея, чрез мръсни действия.
Иначе драмата на Даниел е голяма, т.к. го разкриват по чиста случайност, години след престъпленията, когато е започнал да води спокоен живот и е оставил всичко това в миналото. Организацията на палежите е измислена почти идеално и както самите полицаи разследващи случая разказват, било е невъзможно да открият извършителите, докато в един момент не им проработва късмета…
Показани са много добре и двете гледни точки, чрез разкази на членове на групировката, полицаите, които са участвали в разследването, пострадалите от дейността на активистите, както и близките на Даниел, които не са подозирали за неговото „хоби“.
Във филма неприятните сцени не са спестени и не е за хора със слаби нерви, т.к. кадрите са документални са доста въздействащи.
Общото ми впечатление е положително, имаше много тъжни моменти, историята е разказана добре едновременно лична, но засягаща и глобални проблеми, до края не можах да взема страна и да реша кое е правилно, мисля че никой от героите не е докрай добър или лош, всичко започва с добри намерения за да завърши с катастрофа,тъжно…
Книжен свят 