Здравейте, започвам нова рубрика в блога, в която ще споделям разни неща, които са ме впечатлили през седмицата. Тук ще влизат подкастите, които слушам, сериали, разкази, стихотворения, статии, личности и всякакви неща, които са осмислили седмицата ми и за които си струва да разкажа.
Започвам със сериала, който изгледах тази седмица, а именно Babylon Berlin, приключих първи сезон и бързам да го похваля. Действието се развива в Берлин, разбира се, в годините между Първата и Втората световна. Много добре е пресъздадено всичко, може би за това да ми хареса толкова, допринесе и факта, че преди няколко месеца посетихме Берлин. Много добре подбрани актьори, които играят изключително добре, изобщо пипнат е отвсякъде, декори, костюми, всичко те пренася в онези гладни години, когато въпреки надвисналата буря, или точно заради нея, хората са се забавлявали като за последно. Интересен е погледа на събитията в този момент, когато нацизмът се е зараждал, освен личните истории, виждаме и историческите събития и онези процеси, които са катализирали огромното зло, което следва да се появи. Това, което по принцип ме дразни, но тук ми допадна е че героите танцуват доста и се забавляват лудешки, по принцип не харесвам масови сцени с танци, но тук са поднесени по изключително приятен и ненатрапчив начин, с което само допринасят за още по-доброто усещане от серията. Хареса ми също и стилът на героите, прическите и дрехите, изобщо за всичко са се погрижили и си личи, че е помислено за всеки детайл, което винаги се усеща.
Сериалът е на немски, което също е интересно като чувство, да слушам и нищичко да не разбирам, което не ми се беше случвало скоро, това ме накара да осъзная, че съм постеснила хоризонта си и гледам и слушам предимно английски сериали и филми. Разбира се ще изгледам и останалите сезони, тези дни излезе и трети сезон, така че за радост ще има какво да гледам през следващите седмици.
Подкастът, който изслушах с голямо удоволствие е български – Животът и други неща на Асен и Сибина Григорови, които обсъждат нещата от седмицата. Много са приятни за слушане, разискват интересни теми и не на последно място подкаста е направен професионално, звукът е много добър и личи, че работят с редактор, или сами се редактират, но нямам забележки нито от тях като изказ, нито технически. За разлика от многото нароили се самодейци, които изпълват бг подкаст пространството и записват със съмнителна техника, мрънкат, мляскат, ъмкат или избират изключително безинтересни теми. Асен и Сибина са класа и това си личи отвсякъде, радвам се, че и на български можем да чуем интелигентен анализ на седмичното ни злободневие и не само.
Продължавам с филм, а той е 1917, изгледахме го тази седмица и още дълго ще остане в съзнанието ми. Честно казано предвид темата Първата световна на фронта и т.н., имах известни съмнения, че това ще е една военна драма, която не искам да си причинявам. Филмът обаче ме изненада изключително приятно, особено с ролята, която прави неизвестния до сега George MacKay, който явно го очаква бляскаво бъдеще. И да, филмът е драматичен, доста поплаках, но е изключително човешки, а и е заснет много красиво, има сцени, които ти секват дъха. Така че не е чудно, че спечели Златен глобус, напълно заслужено според мен.
Събитието, което искам да отбележа е посещението на Ерик-Еманюел Шмит, от който съм чела Господин Ибрахим и цветята на корана и Оскар и розовата дама. Стилът му е малко приказен и историите му са леко фантазни, но пък ти става някак толкова приятно от тях. Та той ни посети и даде няколко интервюта, които си струва да се прочетат и изгледат.
И ще завърша с едно стихотворение на Миряна Башева, която имаше рожден ден тази седмица – на 11 февруари
Ho пак e прoлeт!
Ужаcнo! Ho пак e прoлeт.
(Taкa се слyчи и лaни.)
И пак в гpaдинките бродят
мaлки престъпни жeлания.
Искам да тъпчем трeвата!
Искам да кършим клони!
He ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Hе рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече –
излишен като Онегин?
Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува… И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Рор-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет…?
Добре, че мене не питат.
Пожелавам ви прекрасна седмица.
Книжен свят 