Дочетох Хубостта е рана на Ека Курняван (ИК Колибри, 2017г.), преводач Венцислав К. Венков през почивните дни, четох я дълго и напоително почти месец, прави ми компания преди заспиване и сега ще ми липсва ужасно.
Признавам си, че я започнах случайно, ей така наслуки я издърпах от рафта привлечена от цветната корица, първите страници не ме грабнаха, помислих си, че историята ще ме потопи в някаква мизерия и ще ми нашепва гадории. И не че това не беше съвсем вярно, защото в книгата има много насилие, убийства, изнасилвания, побоища и мъчения, кръв и телесни течности се леят с кофи, но това е разказано по толкова хипнотичен начин, че някак си всичко можеш да преглътнеш благодарение на омайния разказвач, който не можеш да спреш да слушаш и с нетърпение препускаш към края на тази епична драма.
Историята тук е наистина мащабна, изобщо не очаквах да има толкова герои, които разказват, преброих 15 главни персонажа, които носят историята на раменете си, наистина масивна творба, с част от тях се запознаваме още от самото им зачеване, познаваме родителите им, бабите и дядовците им. Изключително добре изградена и написана, това е историята на няколко поколения, бих казала четири, на една фамилия със смесен произход, ако поставим началото някъде то тръгва от местна красавица и холандец.
Интересно е как, чрез личните съдби, Ека ни потапя във времето, всичко се развива в градчето Халимунда в Индонезия, всъщност установих, за мой срам, че не знаех почти нищо за този район. Например не знаех, че Индонезия от 1800 до 1942 г. е била колония на Нидерландия, наречена Нидерландска Индия, през 1945 г. след японската окупация по времето на Втората световна, местните обявяват независимост, която е призната през 1949 г. И така героите ни превеждат от времето, когато са били потискани и са били използвани основно като слуги и обслужващ персонал, после идват Японците, които не са по-добри, след тях партизаните, комунистите, след тях пак военните и всякаквите там разбойници и маргинали, които владеят градчето.
Запознаваме се с ужасните условия и нрави на това райско място, защото то се намира на брега на океана, климатът е почти тропически и въпреки, че би трябвало да е прекрасно, всъщност е ужасно, заради хората, които постоянно се убиват, живеят в омраза и копнеят за отмъщение.
В основата на всичко е една любовна история, толкова силна любов, почти митична, любов за която се разказват легенди, на жената и мъжа се кръщават планински върхове, любов която оформя съзнанието на местните, която става част от тяхната история. Любов, която преследва като проклятие, любов която е свирепа и отмъщава по ужасяващ начин, за това, че ѝ е било попречено да съществува.
Разбира се няма как да не се потресеш от чудовищното насилие, все пак в някакъв момент избират хиляда човека, но ако мъжете някак си могат да се включат в това насилие, то жените са само жертви, не могат да се противопоставят по никакъв начин на цялата тази свирепост.
През цялото време изпитвах противоречиви чувства към героите в един момент ги харесвах, в следващия ме хвърляха в потрес с някакво супер нелогично и жестоко действие. Тук няма добри и лоши, точно като в живота, понеже ги опознаваме много добре, или поне знаем историята им от къде идват и какво ги е формирало, някак си не можем да ги съдим твърде жестоко, напротив съчувстваме им и преживяваме с тях трудностите и предизвикателствата пред, които се изправят. Всеки персонаж е толкова дълбок и жив, че дори и да не го харесваш, поне виждаш логиката зад действията му. С част от героите сме от раждането до смъртта им изживяваме целия им живот, споделяме с тях радостите, надеждите и мъката им.
Въпреки всичко разказа се лее толкова омайно, точно все едно слушаш някаква притча, епична драма изпълнена с неземни красавици и смелчаци борещи се за тяхната любов, разказана от най-сладкодумния разказвач. От друга страна имаме една груба на места цинична реч между хората, този контраст също много обогатява разказа и те оставя с толкова противоречиви чувства, но просто не можеш да спреш да четеш.
Ако имаше някаква слабост, то по-скоро беше края, аз лично нямах нужда от такъв финал, нямах нужда от обяснение защо се е случило всичко това. Може би началото и финала за мен бяха най-слабите части, но ако не се откажеш съвсем в началото, а дадеш малко време на историята, тя ще се разгърне с цялата си пъстрота пред теб и ще те накара да чувстваш заедно с героите и да дишаш онзи гъст и омаен въздух, който носи тежкия аромат на любов и прясно клане.
Препоръчвам!
Книжен свят 